All language subtitles for [Bulgarian] Мръсните Тайни на Северна Корея _династия Ким_ [DownSub.com]

Днес Ким Куон Чжин живее в Сеул. Той е бил един от банкерите работели за диктатора Ким Чен Ир

Търсейки спасение от почти сигурна екзекуция Чжин бяга в Южна Корея.

След бягството си, когато вече е на сигурно той разкрива едни от най-скритите и мръсни тайни

свързани с режима в Пхенян.

В това видео ще ви споделим какво е разказал избягалият от режима в Северна Корея - Ким Куон Чжин,

който е бил един от ковчежниците допуснат зад кулисите на режима в Северна Корея.

Както и друга информация от допълнителни източници.

СЪЗНАНИЕ

Подаръкът за рождения ден на севернокорейският диктатор Ким Чен Ир винаги трябвало да бъде щедър.

North East Asia всяка година трябвало да набавя по 20 милиона долара за 16 февруари.

Денят, на който празнува своето рождение Ир.

"Това беше основната ни задача - да събираме пари за ръководството", спомня си Ким Куон Чжин

бивш мениджър на North East Asia Bank в Пхенян в продължение на години.

Президент на банката бил Джан Сон-тхек, чичо на Ким Чен Ун,

който той екзекутира 2 години след смъртта на баща си.

Банкерът - Ким Куон Чжин всеки месец лично изготвял отчетите за севернокорейският лидер.

Толкова добре вършел работата си, че през 2002 година бил изпратен в чужбина заедно с жена си и сина си.

Те заминали за Сингапур, където Чжин имал за задача да ръководи тамошния клона на North East Asia Bank.

Само няколко месеца по-късно обаче това така радостно повишение на Чжин се превръща в най-големият кошмар за семейството.

Той попада в полезрението на севернокорейските власти.

„Моите началници ми съобщиха, че от Сингапур е изтичала поверителна информация

за севернокорейския режим, която била предавана на американските и японските тайни служби",

споделя вече бившият банкер, който по онова време бързо се превръща

във враг на режима и заподозрян в държавна измяна.

„Да знаеш толкова много е опасно!“

Той признава, че още тогава е бил критично настроен към режима в Северна Корея,

но категорично отхвърля да е доносничил.

Понеже му било ясно какво наказание го очаква там, решил да изпревари събитията

и взима решение бързо да избяга в Южна Корея, заедно с жена си и сина си.

Днес той живее в Сеул и работи в Института за национални стратегии за сигурност.

Разказва, че многократно е получавал смъртни заплахи от севернокорейския режим,

дори временно му се е налагало да използва лична охрана.

Причината, е че Ким прави нещо, което никак не се харесва на Пхенян

И то е, че разглася неща от кухнята на диктаторския режим,

говори за невероятните мерки за сигурност и за повсеместната параноя.

"Всичко свързано с нашата банка и нашите бизнес-операции беше строго секретно.

Никой нямаше право да знае колко пари сме събрали и къде ги изпращаме", казва Ким.

После споделя за прословутата „Стая 39".

Точно там се събирали всички приходи и то не само тези от финансовите сделки на банката.

Зад това невзрачно име се крие служба в Пхенян, която е пряко подчинена на династия Ким.

Служба, чиято основна задача е да набира - по различни канали

и чрез различни незаконни начини - валутни средства.

Въпросната практика била въведена още през 70-те години от Ким Чен Ир,

който търсел начин да събира пари отвън, с които да си купува лоялността на местния елит.

Ако ви е интересно какво още се крие зад тайните на „стая 39“

може да научите още подробности във нашето видео: ЗАБРАНЕНИТЕ места, които НЕ МОЖЕ да посетите.

По онова време вече се знаело, че младият Ким Чен Ир ще наследи баща си Ким Ир Сен.

През следващите десетилетия той изградил процъфтяваща паралелна икономика,

изцяло отделена от банкрутиралото народно стопанство на Северна Корея.

Тя се градяла на финансови измами, износ на суровини и ракети,

както и внос на луксозни стоки, които били предназначени за подаръци

и поощрения на верните на режима.

И тъй като подаръците трябвало да бъдат все по-големи и по-разкошни, за да не обидят някого,

диктаторът се нуждаел от все повече и повече финансови средства, за да задоволява прищевките на своите приближени.

Тази система се е запазила и до днес като видът й е почти непроменен, споделя Михаел Раска,

експерт по проблемите на сигурността от Сингапур.

„По времето на Ким Чен Ир Северна Корея печелеше много пари от износа на балистични ракети,

но поради ембарговите ограничения тази търговия вече е почти невъзможна", обяснява Раска.

Сега те изнасят оръжия главно за пазарите в Африка, Азия и Средния изток.

Санкциите променят и ситуацията с вноса на луксозни стоки.

Неща, които преди се внасяни безпроблемно, сега са забранени за внос,

затова Ким Чен Ун започва да залага на други дарове за верните на режима, по-достъпни за него.

„Почти във всички новинарски емисии по телевизията в Северна Корея

се съобщава за хора, които са наградени с нов апартамент.

В Пхенян в момента има бум на строителството.“

В последните години натискът от чужбина обаче постоянно се усилва.

Ким Чен Ун е принуден да приложи двойна стратегия

от една страна стимулира икономиката от друга развитието на атомната програма.

Но, за да подържа и двете паралелно са му нужни много пари,

още повече, че санкциите сериозно ограничават възможностите му.

Първият севернокорейски атомен опит беше през 2006 година.

От тогава до днес Съветът за сигурност на ООН одобри общо шест етапа на санкции срещу страната.

Пхенян обаче от своя страна умело успява да заобиколи мерките

чрез сделки под прикритие.

Преди няколко години експертен екип на ООН публикува доклад от 100 страници,

анализиращ подробно този проблем.

В него са
представени много примери, конкретни имена и случаи,

които вадят на светло как Северна Корея,

въпреки санкциите, успява да си набави забранени и ембаргови стоки.

Докладът разкрива, че за това голяма роля играят посредници и фиктивни фирми от Китай и Малайзия.

„Редица севернокорейски фирми и банки оперират, независимо от санкциите.

Те използват опитни агенти, които са специално обучени да прехвърлят пари и стоки през граница",

се цитира в доклада.

Като се допълва, че - независимо от засилените финансови мерки срещу страната -

Пхенян продължава да има достъп до международната банкова система.

Севернокорейските банки имат представители и банкови сметки в чужбина, където поддържат и смесени фирми.

Те използват и широко разклонена мрежа от връзки с чуждестранни граждани

и фирми, които им служат за прикритие.

Това позволява на страната да преследва целите си и на най-важните международни финансови пазари", се казва още в доклада.

В него авторите отправят апел да се подхожда с повишено внимание по отношение на севернокорейските дипломати.

Точно персоналът на посолствата, покровителстван от дипломатическия си имунитет,

често е използван за куриерски „услуги“ от режима

с цел прекарване на големи количества пари в брой, злато и бижута.

"Севернокорейските посолства имаха заданието да осигуряват пари.

Имаше дори разписани „норми“, кой, точно по колко трябва да изпраща в родината,

казва експертът по сигурността Михаел Раска.

Пример за това е случай, описан в доклад на ООН.

През 2015 г. на митничарите на летището в Бангладеш

им се сторил съмнително тежък багажа на първия секретар на севернокорейското посолство в Дака.

След направена проверка намерили близо 27 килограма злато и бижута на стойност от около 1,4 млн. долара.

В доклада на ООН се казва още, че въпросният първи секретар е летял между Дака и Пекин поне веднъж месечно.

Това навежда на мисълта, че винаги е бил използван и като доставчик на ценни и забранени пратки.

Бившият банкер Ким Куон Чжин и днес не спира да следи всички информации,

свързани с нелегалните дейности на Северна Корея.

Това всеки ден му напомня за времето, когато и той самият е бил в служба на режима.

Вече над 15 години той е извън страната, но мисълта за съдбата на негови родители, които са останали там,

както и на всички близки сродници продължава да го измъчва.

Ким е много добре запознат, че в Северна Корея да накажат цялото семейство на онези, които се провинят пред режима

не е нещо необичайно.

„Нямам информация дали са били наказани или натикани в наказателни лагери",

казва той с треперещ от вълнение глас.

Въпреки това той не съжалява за решението си да избяга от страната.

Най-важните за него хора - жена му и синът му - са с него.

Привилегията му на висш държавен служител е спасила поне тях от наказанията,

на които са изложени близките на всички обикновени севернокорейци, които се опитват да избягат от режима.

Информации от лица като Ким Куон Чжин са изключително ценни,

за да добие поне малка представа останалия свят какво евентуално се случва в Пхенян.

Хора от разузнаването споделят, че е по-лесно да се проникне в тайните на Ватикана,

отколкото да се съберат данни за икономиката на Северна Корея.

От 1960-та години насам Пхенян не публикува статистики.

Дори американските тайни служби признават, че закръглят собствените си данни

за развитието на севернокорейската икономика с до 10 милиарда долара.

Това единствено показва, че на този етап

няма как да се говори за достоверни източници на информация свързана със Северна Корея.

От десетилетия насам режимът просто не публикува никакви статистики.

В повечето случаи цифрите се базират на външни оценки с приблизителна точност.

Режимът на Ким Чен Ун още повече капсулира държавата

особено след редица международни санкции, наложени на страната.

Факт за това колко силно се различават данните за икономическото състояние на Северна Корея намираме в доклад от 2011 г..

Тогава американското правителство оценя БВП на глава от населението на 612 долара.

А според данни на Bank of Korea, той възлиза на 1197 долара.

Данните засвидетелстват също и още един факт.

Това е големият контраст в развитието на двете корейски държави.

Южна Корея с 51 милиона граждани през 2016 година, е създала БВП в размер на 1,4 трилиона долара.

За същия период Северна Корея с 25 милиона жители е имала БВП в размер на едва 26,5 милиарда долара.

По отношение на търговията отново сме свидетели на огромни разминавания между двете Корейски страни.

През 2016 година Южна Корея е осъществила внос и износ за 1 000 милиарда долара.

Ориентировъчните оценки за Северна Корея са едва около 6 милиарда долара.

Най-важният търговски партньор и за двете държави обаче е един и същ - Китай.

Източник на тези финансови данни е Южна Корея. Цифрите на южнокорейската Bank of Korea

се приемат за сравнително достоверни, с уточнението,

че по отношение на севернокорейската икономика те се базирани на приблизителни оценки,

получени с помощта на всевъзможни методи, включително и шпионаж:

сателитни снимки на селскостопанските площи, наблюдения върху изхвърляните газове от фабриките,

както и сведения на трети страни за товарите на корабите, пътуващи от и за Северна Корея.

Не е ясно стоките произведени в Северна Корея къде точно се произвеждат.

Навярно голяма част от тях идват от огромния брой трудови лагери, подобни на съветския Гулаг,

където 120 000 политически затворници са подложени на принудителен труд.

"Режимът на Ким Чен Ун е може би най-репресивната система в света",

казва Брад Адамс от правозащитната организация Хюмън Райтс Уоч.

Walk Free Foundation посочва в своя Глобален индекс за робството по света,

че броят на съвременните роби в Северна Корея е около 1,1 милиона души.

От друга страна съседката й Южна Корея е сред 20-те най-важни икономически нации в света.

През 2017г. страната е била 6та експортна нация в света, която има 9 по големина БВП на глава от населението.

Също така е на шесто място в света по стопански прираст за първото тримесечие на 2018 година.

Разликите в жизнения стандарт на двете корейски държави са несравними:

През 2016 година средната продължителност на живот в Южна Корея е била 82 години,

докато в Северна Корея - 71,5 години.

Една от причините за тази разлика откриваме в данни на Световната организация по прехрана и земеделие /ФАО/

за 2016 година, като там е посочено, че 10,3 милиона от общо 25-те милиона жители на Северна Корея

са страдали от хронично недохранване.

Ако това видео ви е харесало моля споделете го и се абонирайте за канала.

Още един начин да ни подкрепите е да харесате видеото.

Според броя харесвания разбираме от кое съдържание желаете повече.