All language subtitles for they.shall.not.grow.old.2018.limited.1080p.bluray.x264-cadaver-bg

(Свирка)

- Дадох на всяка част от младостта си
да си свършат работа

и да премине през дива война.

- Беше различна война
от година на година

и нечии реакции
бяха напълно различни.

Интензивността се промени толкова много
че всеки, който е бил през 1914 година

и се прибрах у дома, а след това се върна през 1917 г.,
нямаше да го признае като същата война.

- Мога само да кажа едно нещо:
Не бих го пропуснал.

Понякога беше ужасно,
но не бих го пропуснал.

'О да,
ако можех отново да си прекарвам времето,

Бих го прегледал отново
защото се радвах на служебния живот.

- Мога само да кажа това
Никога не съм бил толкова развълнуван в живота си.

Това беше като момче, което отива на пиесата
за първи път.'

- Никога не съм осъзнавал, че има
нещо необичайно.

Трябваше да се свърши работа
и ти просто се качи и направи това.

- Всички ние бяхме насадени с тази идея

че това е война
и че трябваше да убием германците

и това беше
как гледахме на това нещо.

- Не съжалявам, че съм го преживял.

Иска ми се да не бях, но не съжалявам,
защото съм в безопасност. (Смях) "

- Имаше добри и лоши времена
във Франция,

но ти взе грубо с гладкото.

- Бях два пъти ранен и обгазен,
но просто не ме притесняваше.

Току-що направих най-доброто от това.

- Току-що го взех,
като всички останали.

Радваме се, че сме в него
и очаквахме да е груб,

и беше груб,
но не се оплакахме.

- Нямаше истинско вълнение за това.

Видял си смърт толкова много пъти,
видял си толкова ранени,

кръвта не те вълнуваше.

Ние бяхме професионалисти
и за нас това беше просто работа.

- Би било грешка да се каже
този се наслаждаваше,

но един след това
приятно, топло вътрешно чувство

това е било от полза.

- Не ме засягаше много,

защото не бях достатъчно нагоре
в света.

Бях само дете,
като други хора там.

Беше по-скоро
голяма, голяма игра, на която да се наслаждаваш,

освен действителното обстрелване
и всички подобни неща.

- Това ме направи мъж, да.

Не мисля
Трябваше да съм човекът, който съм

ако не е нужно да служат.

- Ще се научите да се грижите за себе си

като има предвид, че във вашия граждански живот,
майка ти вършеше всички задължения.

Трябва да се научиш да готвиш
за себе си, мърдай собствените си чорапи,

шият на собствените си бутони
и всички подобни неща.

- Беше само работа за един ден.

Знаех, че не съм сам.

Знаех това
Самата аз не се борих с войната

и това, което се случи с други хора
може да ми се случи.

- Изобщо не съжалявах, но виждате ли,
Нямах жена, нито момиче, нищо.

Без съжаление и без ужас ...

... защото, ако оцелееш,
можеш да оцелееш.

(Уистлингс)

- Бяхме наясно, че има някаква гадост
чувство между Англия и Германия,

както знаехме за амбицията на Кайзер
да разшири своята империя

и всички подобни неща.

- През това лято,

много се говори за това
на Балканите,

но ние бяхме далеч от Балканите
и въобще не ни притесняваше.

- Това беше бизнесът на Сърбия, нали?
Сърбия, когато този човек е бил застрелян.

- Обръщах внимание на политиката

и осъзнах, че ще има
между Англия и Германия.

- Ами беше
прекрасна сутрин на 4 август.

- Всички бяхме седнали на масата

и ние започнахме ръгби футбола
вечеря с германския отбор.

Тук имаше един германец
до него беше англичанин,

и до него беше един германец,
и така нататък и така нататък.

И един бегач пристигна
средата на тази вечеря

с изключителни новини за
избухване на война.

- Имаше голям плакат:
"Войната е обявена за Германия."

- Не знаехме какво трябва да правим,

дали трябва да се възползваме
нож от масата

и го хвърли в германския или какво,
но след малко дискусия

решихме, че,
що се отнася до нас,

войната ще започне утре,
и партията продължи.

- Гордея се, че съм британец.

Искам да кажа, мисля, че сме толкова добри
страна като всяка друга в света

и трябва да сте подготвени
да се борят за това.

- Няма съмнение,
през Първата световна война,

подготвихме се за война.

Империята беше силна.
Не се страхувахме от никого.

- Всички купуваха малки бутони
и махаха знамена и пееха песни.

Нямаше чувство на отчаяние
изобщо.

- Англия не би могла да загуби

без значение колко много германци бутнаха
колко англичани са в Ламанша,

те няма да получат повече.

Не можехме да загубим.

- Бяхме възпитани да мислим така
един англичанин струва десет германци.

- Мислех, че всеки враг на Англия

беше мой враг
и исках да бъда в него.

- О, шест месеца или 12 месеца и
всичко ще свърши и Боб е твоят чичо.

- Отидох с един мой приятел
Империята на Бус Буш

за да видите картината там и те
показаха флота, плаващи в открито море

и играе,
- Британците никога няма да бъдат роби.

Чувствам се, че малко трепери
изкачи им гърба

и ти знаеш
трябва да направиш нещо.

- Един мой приятел ми каза:
- Ще се присъединим.

Това беше от патриотична гледна точка

и от общото вълнение
цялото нещо, предполагам.

- Не съм вярвал във войната до такава степен,

но аз бях готов да изпълня ролята си.

- Виждате, в онези дни,
мъжете не трябваше да мислят за себе си.

Просто трябваше да направят това, което им беше казано
и това е всичко.

- О, майка ми беше
много огорчен за това

но, знаете, млад човек,
решаваш, че ще отидеш.

- На обяд излязох от офиса,
отидох в Armory House

и имаше опашка от
около 1000 души се опитват да се запишат.

- Всички си мислеха
че ще бъде цивилизована война

и искаше да бъде достатъчно годна да отиде.

- Двама от нас решиха да се присъединим
и когато казахме на шефа

щяхме да започнем да тренираме
в понеделник той беше много раздразнен.

Той не обещаваше, че работят
ще бъде там, когато се върнем.

- Майка ми, каза тя,
- Изчакайте, докато сте на 19 години.

Виж, това беше времето в онези дни,
19 до 35. Е, трябваше да бъде.

- Всички сме били момчета, знаете ли?

изпълнен с вълнение
и всички подобни неща.

Имам предвид,
Просто исках да отида в Джери.

- Просто мислех, че искам да отида
и се борят за страната.

Гордеехте се със своята страна
и бихте направили най-доброто, което можехте за него

и това е, което повечето от младите
хората си мислеха да правят в онези дни.

- Майка ми, тя ми каза,

- Вижте, можем да ви спрем да го направите
заради твоята възраст.

Казах: "Да, знам, че можеш, майко,
но съм сигурен, че няма да го направиш. "

което те никога не са правили.

- Просто усетих всички млади хора
от тази възраст са били доброволци

и си мислех, че това е моята работа
да направи същото.

- Отчаян беше отчаяна.

Цял куп от нас отиде.
Казах: "Директно набиране, моля."

Те бяха много доволни
и ме избута толкова бързо, колкото мълния.

- Много момчета
се присъединиха към местните полки,

като Бъкс и Мидълсекс.

Момчета, които знаех
и бях в училище с,

играеше футбол и крикет с
ние се присъединихме, надявайки се на най-доброто.

- Бяхме добри приятели, другари

и това беше облекчение от
по-скоро скучни работни места у дома.

- Вървях надолу
High Street на улица Camden

когато две млади дами се приближиха до мен.

- Защо не сте в армията?
Казах: "Аз съм само на 17."

- О, всички казват, че тук.

И за мое учудване,
Тя сложи ръка на чантата си

и вдигнах ръка
да се защитя

когато това бяло перо
довърши носа ми.

- Докато вървяхме към гарата,
някои от момчетата имаха шапки,

някои имаха сламени шапки, някои имаха
регулацията достигна армията.

Някои биха имали туники, други биха
да бъдат облечени с обикновените си жакети

с чифт военни панталони.

Някои имаха военни ботуши, други не,
и ние наистина бяхме многоцветни.

- Някои от тях очевидно бяха момчета
който се надяваше да живее в някаква утеха

и донесе куфари с дрехи
с тях, които никога повече не са видели.

- Всички трябваше да подстрижем.
- Как ще ви хареса, сър?

И бихте казали: "Къси гърбове и страни",

но отговорът беше направо отгоре
с конски ножици

и изглеждахме по-скоро
затворници, отколкото войници.

- Веднага след като избухна война, имаше
призова всички бивши войници да се присъединят отново

и те ги направиха сержанти
незабавно,

така че имаш много инструктори
по този начин.'

'Хората
който наистина ни пренесе

беше старата пот
който е имал предишен военен опит

и ни даде много мъдър съвет
какво да търсиш и какво да избягваш.

- Бяхме подредени
на площадката

и след това ни бяха разпределени
на различни взводни.

- Когато дойдоха при нас, те бяха плевели,
сладки, слаби, изплашени деца.

Отказът от нашата индустриална система

и те бяха в много лошо състояние
и трябваше да се превърнат в войници.

- Много от нас отдадоха грешните ни години
да се присъедини към армията.

- Адютантът тръгна по линиите
и даде заповед,

- Всеки мъж на възраст под 19 години
да вземе две крачки напред. "

Никой не помръдна.

- Бях момче на 17 г.
и вероятно щяха да видят, че не съм на 19,

за което трябваше да се присъединиш,

но казват:
"За колко време искате да се регистрирате?" "

- Всички останали се присъединиха,
затова отидох в офиса за набиране на персонал.

Той ми каза: "Колко сте на възраст?"
Казах, 17, сър.

- Е - казва той, - излизайте навън
и се върни и кажи, че си 18.

Така че, разбира се,
Излязох навън и казах, че съм на 18.

След това направо на морето
за Фландрия.

- Сержантът каза: - Колко сте на възраст?
Казах: "Аз съм на 18 и един месец."

Той каза: "Имаш ли предвид 19 и един месец?"
Така че помислих за момент.

Казах: "Да, сър."
Той каза: "Добре, подпишете тук, моля."

- Попита ме колко години съм
и казах, че съм на 16 години през март.

"О". - Ти си твърде млад - каза той
по-добре излез навън и имаш рожден ден.

„Бях на 16 години през 1917 година,
и бях висок два метра

и баща ми ми позволи да отида.

Така че влязох на възраст 19 години,

три години по-възрастен
това, което наистина бях.

- Бях на 15 години,
само две години и половина, не повече от 18 години,

и се озовах пред този лекар
който каза: "Добре, минавай."

- Тогава току-що бях навършил 17 години

и отидох в Уайтхол и се записах
в 16-тия Лансер.

- Бях на 15 и си помислих, че ще го направя
по-добър шанс, отколкото когато бях на 14,

така че влязох в казармата и
Току-що казах: "Аз съм на 18 години" и това беше.

- Родителите ми пишеха
командира

и ме помоли, тъй като бях непълнолетен,
да бъде освободен.

Той каза: "Родителите ви искат да се върнете.
Искаш ли да отидеш?

Аз казах не."'

- Свещеникът ме попита за възрастта ми
и казах, че съм на 16 години.

Той каза: "Много млад.

Искаш ли да се моля за теб?

- Облеклото дойде на парчета
в магазините на интенданта.

- Един момък каза:
- Тези ботуши не ми пасват.

Експертът каза: \ t
нещо като ботуши, които не пасват,

Вашите крака,
те не се вписват в b0ots. ""

- Някои мъже ще намерят туника, която да им пасне
или може би един панталон.

И така продължи почти
две седмици. Само една униформа.

Бях в армията почти четири години.
Имах само една униформа.

- Всички бяхме освободени
тези известни гащеризони,

които бяха новина за всички нас

и аз лично никога не бих могъл
овладеят нахлуването на бухалки.

- Основната причина за подбудите бяха
да подкрепя краката в маршируването.

- Издаваха ми килт,
но нищо не може да се носи под него

и ми се даде лист хартия, за да кажа:

- Този човек не е издаден
с долни гащи. "

Дадоха ми строги указания за това
Не можех да се кача на върха на трамвайна кола.

Трябваше да карам долу.

- Сега пакетът беше за
всичко, което притежавате.

Палтото трябваше да се сгъне
много, много спретнато и здраво.

Имаше игла, конец,
резервни бутони, нож, вилица, лъжица,

бръснач, четка за бръснене, четка за зъби,
а също и халба за половин пинта

една резервна риза и един резервен
чифт чорапи, и това беше вашият комплект.

Армейската бръснач, с която
бяхме издадени беше абсолютно безполезно,

но тя дойде по-удобно за нарязване на месо
и така нататък.

Четката за зъби,
което е полезно за почистване на бутони.

Една от особеностите
за армията беше,

въпреки че това е престъпление
да има мръсни бутони,

никога не са ви издавани
материалите за почистване на бутоните.

Трябваше да ги купите сами.

Бяхме събудени от булото
което звучеше Reveille.

Измийте, бръснете, опаковайте леглото си
и опаковайте комплекта си около шест и половина

и бихте имали
един час преди закуска.

„Преса и физически упражнения,
ръце нагоре.

- Те знаеха, че си свеж
и те се опитаха да ви вземат на етапи.

Нямаше тормоз
или нещо подобно.

- Закуската се състои от хляб,

масло,
един разрохкач на бекон от ефрейтор Ланс,

защото беше белег,
имаше една ивица в нея.

- Имаше сладко и те сякаш го правеха
нищо друго освен слива и ябълка.

Ако имаш друг вид,
това беше тържествено събитие. (Смях) "

- Е, карикатурите на Брус Беърнсфатър
изобразява това.

Ще го предадат
калай слива и ябълково сладко.

- Когато това е
ще бъдеш ягода? "

Той беше прекрасен, този човек.

- Тикери, производители на сладко,

сигурно са направили милиони кутии
на PandA: слива и ябълка.

, О, о, о, това е прекрасна война

Do Какво искаме с яйца и шунка
когато имаме торбички от джибълци? ♪

Тогава щеше да е време за парад,
тогава сержантът щеше да го поеме

и бихте имали
цяла сутрин на маршируване.

И ще научите всички команди,

като "За завой",
и всички подобни неща.

- Тъй като съм бил в бойните скаути,
за мен беше лесно.

- Когато получиш поръчката, "Дясна рокля!"
обърни главата си само надясно.

- Някои от тях успяха да завият наляво,
което не хареса на сержанта.

- Всички бяхме младежи. Ние идвахме
справедливо защитени и т.н.

Този наш сержант беше
типът на викащия.

- Изправен срещу военната дисциплина
беше шок,

преследван от стълб до пост
от НПО от дисциплинарни групи.

- Някои от сержантите бяха шокиращи.

Ще причинят много неприятности
ако не сте стъпили,

или ако не сте запазили време, или ако
не се справиш правилно с пушката си.

Те винаги са ви се сблъсквали.

- Повечето от тях бяха добре,
извикването им не означаваше нищо,

но някои от тях никога не са го загубили.

- Една нощ отидох в леглото и
този съд беше донесен до леглото ми

и те казаха:
- О, ти искаш да направиш пикня,

така направих бизнеса в пота.

Бяха си почивали този голям, огромен съд
който съдържаше галони на вратата

и когато дойде този сержант
да видя, че всички са в леглото,

това нещо се обърна и той беше потопен
от горе до долу в течност.

(LAUGHSY

- Преди всичко бях изпълнен с ентусиазъм

но след около първата седмица,
Иска ми се да не бях го направил

защото дисциплината беше толкова строга и
Започвах да се нервирам малко

за това, което е в магазина.

- Не бяхме танцували,
нещо подобно.

Подготвяхме се за война.

- Всъщност ти беше в армията,
трябваше да направиш каквото ти беше казано,

имаше един господар, или десетки,

но ти просто трябваше да продължиш с него
и това беше.

- Намерих това чрез армията.

Ако се държиш,
нищо нямаше да се страхувате.

- Това беше съвсем нов свят за нас,
Имам предвид, можете да си представите,

Излязох от цивилния живот
както всички останали

и не бяхме в позиция
да спори или да възрази.

Беше само въпрос
правя това, което ни е казано.

'Това ми хареса. Обичах да ми се казва
това, което трябваше да направя,

защото имаше причина
за това.

По-късно разбрах, че е така
най-доброто обучение, което бихте могли да имате.

- Първата седмица,
маршрута ни ще бъде десет мили.

Втората седмица ще бъде 12,
и така нататък и така нататък.

Тя се усили, защото
това е от изключителна важност

че пехотен войник
можеше да тръгне с пълния комплект.

- Това, което трябваше да носиш, беше 109 паунда.

- Маршингът ми беше лесен,

но доста хора бяха
в заседналите работни места е било трудно.

- Той е вцепенен и тесен
мускулите на бедрата и телетата

докато наистина не го болят.

- О, тези армейски ботуши! Можех да плача.

Краката и глезените ми с тези тежки
военни ботуши, след цивилни обувки ... "

- Значи, за да направят ботушите ви гъвкави,

използвали сте за уриниране в тях
и я оставете за една нощ.

- Много хора бяха чиновници
или са работили в магазини

и самата природа на тяхното призвание
не направи за фитнес.

- Е, те ме изпратиха в болница и
дадоха ми лекарството за анкилостома

и намерих това
След това можех да понасям тренировката.

- Навремето ни привлякоха
навсякъде из Уест Енд.

Тълпите се използвали за предшественици.

И някои от бедните, заблудени
падна за трик

и се наредиха зад нас
и използвахме за всички тях

до казармата на Челси
къде са се регистрирали.

- Обядът ще се състои от неизбежна яхния.

Сега трябва да помним това

момчетата в кухнята бяха
по никакъв начин не са опитни готвачи,

но всеки може да направи яхния
и това направиха те.

- Понякога имахме малко слива
и пудинги за мляко и ориз от тапиока.

Беше добро, старомодно, просто нещо
че съм възпитан.

Нямах оплакване за това.

- Следобед можеше да бъде лекция
върху картечниците на Викерс.

- Свикнали сте с автомата
точно надолу и отново го събери

и, за щастие, изглеждах
да памук на това доста бързо.

- Винаги ни казваха
най-добрият му приятел е пушката

и беше.

- Пушката ни беше къса Лий-Енфийлд.

Наистина много добра пушка.
Истинска здрава пушка.

Имахте торбички за боеприпаси
от двете страни на гърдите

да противодейства
теглото на опаковката

и тези торбички
150 патрона .303 боеприпаси.

- Трябваше да държим пушка
с една ръка,

но никога не бих могъл да държа правилно пушката.
дясната ми китка нямаше да я задържи.

- В живота си никога не съм стрелял с пушка
но на първия ден,

отидохме на пушката и това беше
невероятно, очите на биковете, които бях получил.

И така, следващото нещо,
Бях направен от първокласен стрелец.

- Преди всичко научихме бърз огън.

Десет кръга, вземи тези десет кръга
на мишената за една минута.

Беше известен като „лудната минута“.

- Никога не съм виждал мъртъв човек,
или нещо подобно

и се зачудих,
ако дойде да снимам човек,

дали ще мога да направя това.

- Ще вкараш байонет в чувала,
извикай като ад.

- Ще ви кажат
къде да сложиш байонет.

Или в лявото му рамо,
дясното му рамо,

в гърдите или в тялото.

- Казаха ни да направим
толкова шум, колкото можем.

Мисля, че това е да изплаши врага.

Изглежда не е вероятно да се направи,
но свикнахме да викаме.

- Когато тренираш като дивизия,
има 12 батальона,

това е около 12 000 мъже
които са в движение

и ти си много малък зъб
в голямо колело.

- В събота сутрин бяхме изпуснати,

но трябваше да правим понякога
задължения на барака.

Тогава, в неделя,
всички бяхме тръгнали към църквата.

Нямаше значение каква религия си
всички трябваше да отидете и това беше всичко.

- Едва ли мина ден
викът около стаята на барака,

- Има ли някой тук
има ли опит с коне? "

- Може ли някой да играе тук
някакви музикални инструменти? "

- Всеки имаше опит
така и така...?"

Така, постепенно, на 1000 души
които се съединиха като пъстра тълпа,

сега стана транспортен човек, мъж,
сигналист и т.н.

- Не искаше да се забъркваш
на площадката

с тежки пакети по маршрутите.

Повечето от нас искаха да преминат
и направете нещо за бракуване.

- След добра храна, чист въздух
и физически упражнения,

бяха се променили така, че майките им
нямаше да ги разпознае.

Бяха поставили средно по един камък
с тегло и един инч височина.

- Макар да мразехме зрението и звука
на нашите дисциплинарни сержанти,

това се отразява в голяма степен на техния кредит
защото ни събориха във форма

по отношение на маршируването и тренировките за крака.

- Но много повече от това,

те бяха красиви, червени, надигани,
млади мъже с квадратни рамене

които се страхуваха от никого,
дори и сержантът.

- След шест седмици бяхме информирани
щяхме да сме изпратени в чужбина.

- Те казаха: - Утре си тръгваш
сутрин за неизвестна дестинация.

- Никога не са ви казвали
къде сте се насочили.

- Просто исках да се бия с германците
и що се отнася до това,

нямаше значение за мен
къде отидохме.

- И когато ги избутахме

тази катастрофална програма на
военна подготовка,

те бяха отблъснати във Франция
на партиди.

- Преди да си тръгнем, офицерът каза:

- Е, нямаш време
да бъдат направени сержанти,

така ще ви дадем няколко ивици. "

Така че те ни направиха ефрейтори и,
за по-малко от време,

бяхме тръгнали към станцията.

- В ума ми се зачудих,
- Да се върна ли някога?

Не мислех, че ще го направя по това време.

Не се тревожа за това.

- О, всички бяха пълни с еуфория.

Всички бяха доволни, че тръгват.
Никой не плачеше.

- Написах пощенска картичка, когато бях вътре
влакът и го избута през прозореца,

с надеждата, че ще бъде предаден
на семейството ми.

- Пристигнахме в Фолкстоун
вечерта.

Ние се качихме на една от
старите удоволствия на Темза.

- Е, доста пренаселено.

Е, разбира се, това е само 21 мили
от Дувър до Кале на лодката.

- Служителите ни разговаряха с нас

как да се държим сами
на чужда почва

и че трябваше да уважаваме
начин на поведение на други хора.

- Най-много жертви
бяха НТО

и ние не бяхме твърде запалени по този въпрос.

Затова отидох в тоалетната
и отрязаха раните ми

и те изчезнаха
през илюминатора.

И с това,
Върнах се на палубата като частна.

- Като нашите коне
бяха свалени проходите,

Забелязах израза
по лицата на мъжете.

Нямаше весели, усмихнати лица
изобщо слизаше по този проход.

- Беше хубаво време. Много топло.

Всяко село и град, през който минавахме,
хората се втурнаха,

бутилки с вино,
дворове от френски хляб, цветя ... "

- Земята течеше във всеки един аспект.

Имаше фермери, които се занимаваха с тях
бизнес, най-красивата страна.

- Ако преминахме поле от моркови,
използвахме се за нападение на полето

и вървете напред
дъвча морковите и ряпата.

- Бях мъртъв уплашен, че войната
щеше да свърши, преди да изляза.

Когато излязох във Франция,
Бях ужасно доволен.

Наистина запален.

- Току-що сте тръгнали и вървяли до
около 20 мили от окопите.

- Знаехме, че получаваме
близо до линията,

защото стрелбата ставаше
по-шумни.

- Спомням си първата черупка,
Бях възхитен.

- Минахме през градове, села,
които бяха абсолютно изоставени,

така че никога не сме знаели къде сме,
с изключение на това, че бяхме в Белгия.

- Опустошението беше нещо
Никога не съм могъл да си представя.

Цялото място даде един
най-зловещо усещане.

- Имаше закърнели дървета
разкъсан на парчета с черупки

и имаше дупки в черупките
навсякъде.'

- Освобождавахме хората от
28-та дивизия

и като ни минаваха, казвахме:
- Какво е там горе?

Отговорът неизменно се връщаше,
- Кърваво ужасно, приятелю.

- Старите изпотявания се връщат
имах опашки,

но не знаех какво да очаквам,
просто нямаше представа.

- Беше смъртоносна война.

Вие сте изправени пред германците.

(DISTANT GUNFIRE)

Следвай ме!

- Получихте поръчката: натоварване.

Сложил си девет в списанието си
и един нагоре към чучура

и вие поставяте своя сигурен улов

и винаги сте влизали в линията
готови да използват вашата пушка веднага.

- Тогава имаш строги заповеди.

- Никакъв разговор!
Дръж главата си надолу!

Единичен файл! Пушенето забранено!"

Тогава капитанът ще те насочи
право към предните окопи.

(INDISTINCT CHATTER)

- Когато човек отиде в окопите,

той обикновено носи ролка от бодлива тел
или торба с бомби,

до собственото му оборудване.

Така получават нещата
до първа линия.

- Сега един водач винаги ще бъде изпратен.

Разширете тази част на траншеята
там

- Какво, по този начин?
- Това е

- Траншеите във Франция бяха лабиринт.

Ако не сте имали водач,
скоро можеш да се загубиш.

- Усмихвай се, така че майка ти мисли
Аз се грижа за теб

Сега върви. Удвои! Удвойте!

- Траншеите не бяха включени
една права линия.

Те бяха построени върху тях
това, което те наричат траверса система.

Траверсът ще се разпадне
пожар

и да го спре
точно покрай окопа.

- Имаше фронтова линия от окопи,

и тогава имаше
втора линия от окопи.

- Линията за поддръжка ще бъде
50 ярда или повече зад предната линия.

Между,
ще има канали за комуникация

за да могат да преминат
ако фронтовата линия е под заплаха.

- Първото впечатление
Имах окопите

много са живели.

- Трябваше да ги вземем, когато ги намерихме.

- Ще видиш висящо палто
от дървен клин.

Ще видиш калай
с малко чай в него.

Една лодка, която имаше
парче одеяло в него.

Легло от торби с пясък.

- Нашият свят беше разделен от ничия земя,
нещо като желязна завеса

отвъд които бяха бозайници
убий те, ако те видяха.

- Докато гледате през перископа си

всичко, което можехте да видите, бяха
стотици дупки в черупки,

Вашата бодлива тел
и немската бодлива тел.

- Можеше да видиш трупове
висящи на бодлива тел

и може да са били там
за дълго, дълго време.

- Това беше едно от най-големите
пустеещи места по света.

Никога не сте виждали признак на живот

но ти знаеше много добре,
в обхвата на виканията,

имаше стотици
и стотици мъже.

- Взвод от около 50 души щеше да има
около 100 ярда от фронтови окопи,

отговорност.

Над окопите имаше знаци:
Цирк Пикадили и Улица Регент

и всичко такова нещо,
казвам ти къде са точките на водата,

и това беше най-опасната част
земя по отношение на снайперисти.

- Трябваше да бъдеш изключително внимателен, защото

щеше да мине куршум
един слой от пясъчните торбички съвсем лесно.

- Говорих с един човек
и плясвам!

Главата му беше разбита като яйце.

Просто се е случило на място
където един снайперист би могъл да му се прицели.

- Няколко дни сме свикнали
в линията.

Взехме с нас достатъчно храна
да продължи четири дни.

- Имаш ли грог?
- Ще се видим по-късно

Най-доброто ми от Джери.

- Внимавайте за себе си. Това е.
- Вашият ден ще започне преди сутринта,

когато NCOs обикалят този 100 ярда
за да се уверят, че всички са живи.

- Един ден в окопите,
имаше два часа, четири на разстояние.

- Една трета от хората на постова служба,
една трета работи и трета спи.

- Събуди я!
- Току-що спахме, където бяхме.

Няма легла,
просто се спусна на земята.

Ти си на снимките, приятелю.

- Траншеята беше много мокра
и, когато е възможно,

ще се опитаме да се издигнем над водата.

- Успяхме да изкопаем
страна на изкопа

и тогава бяхме крали
спя на два-на-четири отсечки.

- Тогава ще имате няколко часа
на парапета и след това отново си починете.

- Ако не се случи нищо лошо,
може би ще има

две или три часови групи
в целия фронт на компанията.

(ЕКСПЛОЗИИ, ШЕЛКИ)

- Беше работа да се държи будна и горко
Помисли си, ако си заспал.

- Ако си толкова уморен,
можеш да спиш изправен,

което съм правил много пъти.

- Първото нещо, което направихте, когато се сдобихте
в линията трябваше да се приготви.

- Имаше едно нещо
за пистолета Викерс,

това е оръжие с водно охлаждане,

ако непрекъснато стреляте,
ще откриете, че водата ще кипи.

Можете да изключите тръбата
и направете чаша чай.

- Водата дойде
бензинови кутии с два галона.

- И можем да вкусим бензина в него,

защото не можеха да го измият
напълно навън.

(CHUCKLES NERVOUSLY)

- Във всеки залив имаше малка камина.
- Нека го осветим.

- Използвал си малки дървени стърготини, защото
ако сте направили дим на първа линия,

Освен това щеше да има черупка.
- Искам да приготвя

- Ще спестиш една капка чай
да се обръсне.

- Защото трябваше да се обръснем
на първа линия.

- Използвахме много консерви
върху парапета, ако вали.

Вие 68TH 'докоснете някоя от
другата вода. "

- Загребвахме вода от дупки в черупката.

Може да е имало
трупове отдолу.

Докато го сваряваме дълго време,
всичките зелени неща се бяха измъкнали от върха.

- Ница и нежно.
- Както и да е, направихме чай с него.

- Така получих дизентерията.

'Разбира се,
нямаше санитарни мерки.

Ще копаят окоп
и залепете пръта.

Ще получите около седем или осем момчета
на стълба.

'Бог! Ужасно беше да имаш изчистване.

Хората отивали до тоалетната
без поверителност.

- По-скоро като срамежлив характер, ако съм ядосан
с някой се почувствах малко нервен

но когато си в армията,
ти си свикнал с това.

- Нямаше значение, дяволите, защото там
няма жени или нещо подобно.

- Мухите пълзяха навсякъде
Вашето дъно. Най-неприятно.

- Не сме имали такова нещо като тоалетни рула.

- Трябваше да избършеш задника си
с ръката си.

- Ръцете ви биха могли да са вътре
всички видове, но никога не си мил.

- Е, чухте страхотен вик ...
- (счупване)

- Христос!
- „… и пръчката се скъса

и четирите мъже, които седяха
на бара падна в мръсотията.

- Винаги имаше
хумористична страна на войната.

(Смях) "

- Трябваше да сложим пушки
за тях да се задържат

и те излязоха като кални зайци
и никой не искаше да се приближава до тях.

(смях)

- Изобщо нямахме резервни дрехи

и живеехте от седмици
без измиване или къпане.

- И аз лично станах
наистина зле заразени

и "разговорен", както го наричахме,
с тези въшки.

- О, въшки бяха ужасен проблем.

- Те бяха забавни малки неща,
като малко неща от омар

с шест крака
и се хранеха десет пъти на ден.

- Трябваше да убиеш кървавите неща.
Любимият ми начин ги изгаряше.

- Ти щеше да изпълниш шевовете
над запалена свещ

и можете да чуете как яйцата вървят
поп-поп-поп-поп-поп-поп-поп!

- Колкото по-скоро се сдобиеш
ризата ти отново

топлината на тялото излюпи яйцата
че сте пропуснали.

- На следващия ден бяхме също толкова отвратителни.

(смях)

- „Всеки човек си е приготвил закуска“.
- Здравей.

- Хляб и конфитюр. Беше за
16 мъже до хляб.

А?

- Ще има малко бекон, който
щеше да е достатъчно за половин дузина мъже.

- Сложи си разбития бекон
във вашата каша,

сложи още няколко пръчки на огъня
и ще си изпържиш бекона ...

... и след това попийте мазнината
с парче бисквити.

После сте на закуска.

- Времето за вечеря беше най-вече
погребан говеждо месо и задушен

заедно с
всички видове зеленчуци от кутии.

- Консервираната яхния от Mag0n0ghie
беше объркана с хулиганското говеждо.

- Влязох във френски кранове

и изядени бисквити, които са останали
от войските преди две години

и вкуси в тях зелената плесен,
но те не ми направиха никаква вреда.

- Така беше и всичко
добре, знаеш ли, когато си гладен.

- И хората винаги са били гладни.
- (смее)

- Във всеки един момент,
можете да очаквате да бъдете обстрелян.

Имаш много малко защита
против това.

- Ще се чуе леко поп
пистолетът изстреля пет мили оттук ...

- Сър, тук.
- Много добре

- ... и за пет-шест секунди
отне им да дойдат,

можете да преминете през доста от
психологически промени.

Steady!

- Не мога да си спомня
нещо по-нервно

от непрекъснатия обстрел,
без прекъсване, ден и нощ.

- Е, винаги ни казваха, че вие
Никога не съм чувал обвивката, която ви е ударила

защото повечето от тях
пътува по-бързо от звука.

- Можете буквално да почувствате сърцето си
удари се по земята.

Емоционалното напрежение беше
абсолютно страхотно.

- Въпреки че може да се спука черупка
50 метра разстояние,

може да откриете фрагмент от назъбено желязо
наистина горещо и с тегло половин килограм

пристигате във вашия окоп.

- Искам да кажа, видяхте хора
издухани на малки парченца.

Всъщност трябваше да поставя човек
в торба с пясък.

'От време на време,
щеше да има голям рев

- като самолет, идващ на сушата.
- (възход)

- И в една пета от секундата,
Вашата резолюция ще се счупи

и ще се хвърлите в калта
а другите ви се смеят.

- Черупката на шрапнелите
щеше да избухне във въздуха

и пръски с пръскане
на войските под ...

... като че ли са от пушка.

- Куршумите паднаха,
подсвирква като всички котлети на ада.

- Още едно от притесненията, които имахме

беше, че германците бяха
много активна с минно дело.

Клекнахме се под фронта
парапет за отдръпване на отломките

и накарах мъжете да отворят бърз огън

да попречат на германците да влязат
този кратер, където биха могли да ни бомбардират.

- Тъй като фронтовата линия се поврежда,
трябва да се поправи.

Е, хората, които бяха в линията,
те трябва да се справят с него.

- Мислех си, че очакваме голям
стрелба на светлина сред всички нас кавалерия

и абсолютно ни премахнете
лицето на земята.

- извиках: - Галоп! така!

- И те ги пуснаха
всички сред конете.

О-о, неприятна бъркотия.

Конете се спускаха
червата им висят

и хора с материя
да висят главите им.

- Прегрупиране!
- Момчетата казаха: "Кървави германци!"

Да загубиш кон
приличаше на загуба на приятел.

- Готов!
- Бригадирът се обърна към нашия капитан.

Той каза: „Виж, че момчето има
почивка от два или три дни.

Когато едно момче обича такова животно,
няма нищо лошо с него.

- По цялата предна линия,
имаше миризма.

Това не беше сложна миризма.

Това беше миризмата на разлагащи се трупове.

- Неприятна, болезнена миризма.
Никога не си забравил тази миризма.

- Това беше миризмата на смърт.
Ако някога миришеше на мъртва мишка,

Беше така, но стотици
и стотици пъти по-лошо.

- Сякаш се придържаше към всичко.

Когато ядеш,
можете да го опитате.

- Ужасната миризма
и части от човешки тела,

стана нещо ежедневно.

Ти си помислил: „Е, ще бъде
следващия ти ред. Какво значение има?"'

(FLIES BUZZING)

„Където имаше гроб или тяло,
имаше плъхове.

- (скърцане)
- Всички бяха големи, дебели

и ние знаехме
откъде са взели мазнините си.

- Неприятни животни, защото
филтрацията в гробовете.

- Те се хранеха с мъртвите
и влезте в землянките,

вдигни там парчета.

- Събудих се на дъното на окопа
и усети нещо топло на лицето ми

и малко сърце
стана банг-банг-банг-банг-банг.

Дяволът почеса лицето ми с
нозете на задните му лапи, когато той излезе.

- Ще се опитаме да ги застреляме, да ги ударим,
убий ги, преследвай ги, направи нищо.

- (изстрели)
- Тогава имаш газ.

- Видяхме този зелен облак
идващ към нас,

- просто се търкаля бавно по земята.
- Ще викат: - Газ!

и трябваше да извадим маската и
залепете го за две или три секунди.

- Да, беше фосген.
По-късно имаше иприт.

Това беше много ефективно.

Никога не съм виждал "леко газиран" човек.

Ако не можеш да получиш противогаз,
трябваше да се пееш на носната си кърпа

и напълни този кръг
носа и устата.

- Нямам нищо против да призная, че не мисля
голяма част от уринирането на носни кърпички,

така че влязох
един от канавките

и пъхнах главата си в кофата.

Ще ви кажа, че не мога да задържа дъха си
повече, излезе,

пое дълбоко въздух, отново надолу.

- Много скоро бяхме обгърнати
този дебел, жълт, мръсен облак.

- Колкото повече се опитвахме да се отървем от
в очите ни, още по-лошо.

(INDISTINCT SHOUTING)

- Помислих си дълбоко какъв е ефектът
щеше да бъде слепота.

- Но извличането на съсирена кръв
и инжектиране на физиологичен разтвор

може да облекчи много проблеми

и както аз се газих,
Мога да говоря от опит.

- През зимата,
при влошаване на времето

така че окопите са получили
все повече и повече напоени с вода

докато те просто станаха ровове.

- Водата се въртеше около краката ни
и по-високи и по-високи

докато не стигна до гърдите ни.

Трудността ни беше измръзнала.

Нашите ботуши са пълни с вода

и сутрин,
не можахме да ги свалим,

защото бяха замръзнали в краката ни.

- Когато говориш за крака за окоп,
Вие говорите за гангрена.

Изпрати го направо по линията.
Хакнете краката.

Дайте ни ръка с това.

- Когато водата
накиснал се в земята,

подовете на окопите
бяха просто павирани с течна кал

и това стана като лепило.

- Беше странна, смучеща кал.

Наистина вискозен.

Много упорити. Тя се придържаше към теб.

- Ако някой трябваше да отиде
отзад за дажбите,

Е, това беше просто кошмарно пътуване,
се плъзга.

- Когато се изливаше от дъжд,
и на хлъзгави дъски,

езикът беше наистина поучителен.

Чули сте думи
че никога не си и сънувал.

- И ако се измъкнеш от дъските,
влязохте

калта на разложените тела на хората
и мулета, и това беше краят на вас.

- Момчето беше в средата на
това огромно море от кал, борещо се,

и не можехме да направим нищо.

Нямаше надежда да стигне до него.

Погледът на лицето на момчето и той беше
само момче беше наистина жалко.

- Виждал съм хора, които потъват в калта
и умират в тинята.

Мисля, че напълно ме приключи.

- Трябваше да е тихо, после ти
може да каже някой пиян немски,

- Ще им дам ада.
отвори с всичките си батерии

и уловят стотици по жицата.

Точно това те наричаха
"задържане на линия". "

- Бяхме в условия, които ни изолираха
напълно от цивилизацията.

Толкова сме изродени, толкова изолирани,
живея в тази кал.

- И можеш да си съчувстваш
как трябва да се чувства заек

защото бяхме преследвани от човечеството
същото като заек.

- Знаеше, че живееш
ръцете на един друг

и тя те обедини внимателно и ти не
нека нещо да се намеси в това.

- Знаеше какво става
във вашето виждане.

- Освен това не си имал представа.
- (УРАТИ ОРГАНИ ИГРАЙ)

- Не ти пукаше как върви войната,
дали печелите.

Изобщо не сте се притеснявали с това.

- Живял си като скитници.
Не сте полирали никакви бутони.

Носехте всички униформи, които харесвахте
и никой не се притесняваше.

Всичко, за което се занимаваха, беше
че сте били способни да се биете.

- Ако нищо не се е случило,
ти си говорил за живота,

откъде идва,
откъде идваш.

Всичко беше приятелско.

Имаше страхотно много доброта
по някакъв начин за всеки човек.

- Когато войната не беше много активна,

беше доста забавно
да бъде на първа линия.

Не беше много опасно.

Нещо като отвън на къмпинг почивка
с момчетата

с лека подправка на опасност
да го направя интересно.

- Използвахме се да нападаме окопите
и ако е възможно, вземете затворник.

- На един типичен траншеен рейд,
в партията може би ще има осем.

- Ако искаш да извършиш нападение,

някой щеше да отреже проход
през нощта.

- Единственият начин да го направя беше мълчаливо ...

... да го бързам,
и това беше уговорката.

- Щяхме да багнетизираме германците
на ръцете и коленете им,

щяхме да ги ударим по главата,
и хвърли няколко бомби.

Имаше три начина
да се отървем от него.

Единият трябваше да го остри,
или да го лъжа.

Най-тихият беше бърз път
гърлото и ножът в гърба.

- Хвърлих револвера
беден малък Рудолф.

Беше само на 18 години.
Ударих го в лицето с него.

Той изкрещя и се върна при мен
и тогава го хванах.

Взех го с много пистолет.

- Ами, свърших, момчета!
- Винаги съм имала пълна колба.

Дадох му питие.
Много съжалявах за него.

Той каза: „Данче шен.

и умря.

Вземете пленници, момчета!

(ПРОЕКТИЛНИ ПУШКИ)

- И беше така
много успешен малък рейд.

Имаха двама затворници,
Мисля, че всички те искаха.

- Между другото, заловените мъже
по наземните нападения

бяха първите германци, които видях
на Западния фронт.

Да. Какво друго има?

- Много германски войници
бяха много добри, много приятелски настроени.

Всъщност, някои от тези баварци
бяха проклети добри, достойни хора.

Снайперистите щяха да стрелят, но не
удари някой, знаеш какво имам предвид?

- Поставиха знак:
на немски, "Бог е с нас."

Поставихме регистрация на английски,
- И ние имаме ръкавици.

Не знаем дали германците
радваше се тази шега или не.

- Имаше ранен германец,
Wartenberger, мисля.

Направихме това, което можехме за него, дадохме
му малко храна, такива неща.

Той ругаеше
прусаците обичат нещо.

- Саксонците бяха пред нас
и ни предупредиха

че ще бъдат
освободени от прусаците.

И те ни казаха: "Дай им ада!"

Мразеха прусаците.

- Защото прусаците бяха жестоки копелета.

- По този начин.
- Шнел! Шнел!

- Ето! Внимавай!
- Хайде!

- Баварците или саксонците
бяха по-цивилизовани от германците.

Част-английски, ако не друго.

- След четиридневно заклинание
на първа линия бяхме облекчени

и трябваше да тръгнем обратно към заготовката
някъде на няколко мили зад линиите.

- Отидохме
предполагаема почивка за една седмица.

- Всички бяха мъртви.

Всички бяхме доста вдигнати. \ T

- Ние се измъкнахме от калта

донякъде иронично
наречена "почивка". '

- На самата фронтова линия,

- не критикувахте хората.
- (аплодисменти)

- И ако имаш някой, който е малко
Дики, ти ще го държиш под око.

Беше като семейство, но,
когато си бил извън линията,

не бихте искали да имате нищо общо
тези хора изобщо.

Не можеш да го наречеш "другарство",
точно така е. \ t

- Вземи пощата си!
- Добре дошъл

- Това, което винаги ме вземаше
като абсолютно глупав

това беше на следващата сутрин,

всеки човек трябваше да бъде пикан и педя,
нямаше следа от кал върху него.

- Ще си миеш дрехите
или да ги изсушите по най-добрия начин

и почистете ботушите си.

С други думи, успокойте се.

(ДЪЛГО МОЖЕ ДА ПЪТЯТ ДЪРЖАВА)

- Мъжете винаги ще изглеждат едни и същи:
весел при тези обстоятелства,

щастливи, както биха могли да бъдат и правещи
най-доброто от всичко, нали знаеш,

в истинска британска мода.

- Какво?
-Кочният ум беше преобладаващ.

И всички бяхме заедно, знаете ли.
Не ни пукаше някой.

-(СМЯХ)
- Ще направим шум за нищо.

Малки неща, които не са от значение,
беше нещо, което да запълни времето.

- Трябваше да правим
нашите собствени забавления.

Кърваво копеле

- Ти се засмя на най-малките неща.

Мисля, че вероятно беше генералът
напрежението на атмосферата

които ни правеха така,
ти знаеш.'

- Майка ми ми изпрати пратка
с пудинг от сливи от всички неща

и не мислех да мога
готвя го, така че ние го използвахме като топка за ръгби.

(аплодисменти)

- Имахме този полкови спортен ден

и няма да кажа
Бях единственият трезв човек,

но повечето от тях бяха
добре, весела за това.

(смях)

(INDISTINCT SHOUTING)

- Хайде. Носете го!
- (смях)

- Хайде, приятелю.
- Ти взе участие във всичко,

защото трябваше да напълниш времето си,
знаеш, иначе всичко, което направи, беше

- сиди за и дим.
(ДЕТСКИ ЛАЙКА)

- Хайде, момче!
- Махни се!

- Единственият път
видяхме артилеристите

- беше, когато бяхме на почивка.
- Пожар!

(ORDERS ARE SHOUTED)

- Те ще бъдат, да речем,
две мили зад линията.

- ... осем, две ...
- Пожар!

- Искахме да неутрализираме
вражески батерии,

така че се регистрирахме
нашите батерии на неговата.

- Пожар!
- Хайде!

- Познавахме линията и височината
защото беше направено с въздухоплавателни средства.

- Веднъж отново отидете !
- Много е ужасно, но идеята беше

да убие колкото се може повече немски артилеристи

- както можеш.
- Готов!

Пожар!

сър.

- Тогава нямаше моторизиран транспорт
за оръжия.

Оръжията са били
отглеждани от коне.

- Осем коне за всеки екип.
Четири коне за всеки вагон.

- Около 60 коня.
- (цвиленето)

- Стрелците направиха мръсен шум,

джинглинг и джинглинг
конете правят шумовете и на двата края

и това винаги е било голямо притеснение
онези от нас, които щяха да се бият.

- Уви!
- (цвиленето)

- Елате нататък! Това е! Хайде!
- Уви!

- Всеки офицер от компанията плати
собствената си компания.

Сега беше обикновено първата сутрин
след като бяхме извън линията,

имаш пет франка.

Един франк струваше десет пенса, така че 5O пени
беше вашата заплата за две седмици. 50 пенса.

Сега, това е седмица на размирен живот.

- Всеки град с всякакви размери
имаше публичен дом

и там беше повечето от тези момчета
научих малко повече за живота

отколкото биха направили
в нормален, граждански живот.

Така че, въпреки че бяха млади години,

Не след дълго
те бяха доста светски хора.

- Един от момчетата каза: - Да вървим
и погледнете в Бялата звезда!

Това е като кръчма.

Бях живял много добре

и имаше красиви момичета
само с парче дантела.

И, о, моя дума! (Смее)
Никога преди не бях виждал нещо подобно.

- Имаше аз, млад момък,
не знам нищо за това.

Ние тръгваме и тези хора вървяха нагоре
редовно да виждат момичетата.

Бях много запален. Казах на един от тях
момчета, "Имам само шест пенса."

- Е, това не е добре - каза той,
- Това е шилинг.

Това беше
първият ми опит с публичен дом.

- Както и да е, погледнахме там
за няколко минути,

когато четири или пет голи момичета
изтича по коридора.

Обърнахме опашката и бягахме! (Смее) "

- Това ми отвори очите.

Там тя стоеше, голяма голяма жена
с тази малка тръстика в ръката си

и тя подпря задницата ми
сякаш бях малко ученик.

- Това е дребен сержант.
и "дребен сержант!"

Туп-туп-туп-туп! (Смее) "

- О, хазарт! Мили Боже!
Хората играеха хазарт цял ден.

Канадците и австралийците са използвали
да залагам страхотни пари,

повече пари, отколкото някога съм виждал.

Бира нагоре!

- Наистина бирата беше много тънка.

Беше едно-девет неща.
Една халба, девет мехурчета.

- В петък винаги беше денят на издаване
за цигари.

А цигарите бяха три вещици,

който скоро стана "Три женски",
или червени хусари.

Мисля, че бяха направени
от стабилна възвръщаемост.

Но, като цяло, в по-големите села,
можете да получите Woodbines и Player's

и те бяха далеч предпочитани
цигарите.

- Разбира се, ние винаги сме търгували
с французите.

Някога сме разменяли някои от нашите
облекло и вземете хляб.

- Сменяхме британските си цигари
за френското им вино.

- Може да е също толкова уморително
извън линията

както в линията
и понякога беше по-лошо.

- Ако бяхте избрани за умора,
ще трябва да отидете на работната група.

- Събрахте магазини от голямо сметище
три или четири мили назад.

Огромни пакети торби с пясък,
Готови дъски

и най-лошото - бодлива тел.

- Това е
- Винаги е било трудно.

Ти беше скъпа, трудолюбив момче
повече, отколкото ти беше боец.

- Всички момчета бяха много уморени,
но това нямаше значение.

- И те бяха уморени.

Те щяха да излязат от обиколка с окоп
за почивка

и това беше останалото
те се оправяха.

Поеми го сега.

- Ти ще носиш нещо
на лека железопътна линия.

- Да, положиха
лек железопътен път с тясна габарит.

- Това беше най-простото нещо,
само платформи на колела,

движени от леки локомотиви.

- Леки железопътни линии, добре
винаги цъфтящо неудобство,

защото те винаги са били
излизайки от пистата.

- Те загубиха контрол над този камион
спускане по лек наклон

и той се втурна в единия отпред,

разпръснати дъски
навсякъде.'

- Някога взехме кашоните
до водача на двигателя

и вземете вряща вода
за нашето приготвяне на чай.

(сумтене)

- Престани да се бъркаш.
- И още едно

Втора линия там.

- Германците можеха да видят парата
и дим от парния двигател,

така че това бяха предимно бензинови двигатели
които са минавали до окопите.

(ЧАТТЪР И ЗАМЪКА)

- Леката железница беше тръгнала
до изкопа за комуникация

и тогава трябваше да избутаме нещо
заедно на ръка.

Сега, тогава ...

- Някой дойде и каза:
- О, това е!

Ще се приберем до Коледа.
"О?"

- Е, просто слез по пътя и виж
в полето там ще видите.

Нямаше да ни каже защо.
Както и да е, слязохме.

- Бяха на пътя
покрити с брезентни листове.

Нищо не можеше да се види
с изключение на квадратно очертание.

- И тогава офицерът каза:
- Предполага се, че това са мълчание.

- Когато попитахме какво е това,
простият отговор беше: „Танкове“.

Знаейки недостига на вода,
естествено сме приели водни резервоари

и си мислехме, че ще стигнем
резервни доставки.

Това беше една от най-добре пазените тайни.

- Бяхме щастливи като тези прекрасни
машини щяха да спечелят войната ...

... и скоро всички отново ще са у дома.

Разбира се, не се случи така.

Wahey!

- Бяхме извадени от линията
и имаше интензивно обучение.

- Потопете байонета в чувала,
извикай като ад.

- Трябваше да свикна да ги вкарвам
в тялото на s0meb0dy.

- Тогава пуснахме пушките си
от диапазона на пушката.

- Стрелба с пушки беше
специализирана работа.

- Но те бяха тромави.

Не ги харесвах много.

- Принудително маршируване,
маршируват без почивка

а също и предна атака,
десен фланг атака, ляв фланг атака,

и двете атаки на фланговете, нощна атака

и се чудехме какво е дяволът
цялото това обучение беше предназначено.

(BAGPIPES PLAY)

- Командирът на корпуса каза
че току-що е получил инструкции

да продължи операцията

- да пробие германските линии.
- Хайде, Уелингтън!

- Казаха ни да парадираме, пълно маршируване
поръчка. Трябваше да се върнем назад.

Бяхме само извън линията
няколко дни.'

- Можехме да видим потоци доставки,

предимно колони с боеприпаси
нагоре напред.

- (свирка)
- Не сме имали много внимание,

но ние знаехме
щеше да има голям напредък.

(цвиленето)

- Значи батериите се избутаха напред,

попълнените позиции напред
с боеприпаси.

- Хайде да изкачим тези стълби!
- Точно

- Тъй като нашия голям тласък се приближаваше,
линията оживя,

започна да става много по-опасно
и не чак толкова забавно.

- Научихме, че е бил байонет
да се направи на немски картечници.

"Иска ми се той да бъде впечатлен от всички редици"

значението на операциите
на път да започне.

Сега германците са повече от броя
и превъзхожда

и скоро ще отиде на парчета
ако всеки човек влезе в битка

решени да преминат през всичко
местните трудности могат да бъдат

Убеден съм, че
бригадата ще се отличава

В тази първа битка

Нека всеки човек си спомни
че цяла Англия го наблюдава. "

- Влязохме през цялата нощ
и стана толкова зле

че офицерите отстрани
бутаха мъжете обратно в линията

които се разхождаха и краката ти
сякаш автоматично преминава напред.

Имах чувството, че
ходехме в съня си.

- Още хора бяха докарани и
полките се скупчиха по-близо.

- Запълвахме окопите,
опаковани като сардини.

- Нашият капитан беше прекрасен човек.
Той никога нямаше да издаде заповед при вас.

Щеше да даде заповед
разговорен начин.

"Не знаем докъде е стигнал този изкоп,
но е между 200 и 300 ярда.

Ще отида в първата вълна
и ще бъдете във втората вълна

и веднага щом завойът на завесата започне,
ние се движим.

Сега, вървете напред
и кажи на хората си да бъдат готови.

И това е заповедта, която имаме.

- Нашите две атакуващи компании
бяха невежи

какво би било тяхното поведение
когато влязоха в действие.

Капитан Невил смяташе, че може да е така
полезно, ако може да представи всеки взвод

с футбол и им позволявайте
да го риташ напред и да го следваш.

Мисля, че това им е помогнало
неимоверно. Пренебрегнаха съзнанието им.

- Имахме допълнителен боеприпас
около вратовете ни

и ако нямаш лопата,
ти си взел пич.

- Влязохме в окопите
и чакахме нула час.

Всички часовници са синхронизирани.

- Бях това, което се нарича
първи байонет,

което означаваше, че нося пушката
байонетът в атакуващата позиция

и останалите мъже
носеха торби с бомби.

- И предупредихме да сме готови
да напредне във всеки момент.

"Всеки момент" беше
идва доста време.

Разбира се, това се допълваше
напрежението, което чувствахме.

Погрижете се за проводника!

- Беше ми казано от моя взвод
да излезе и да тества огъня.

Трябваше да излезем и да ходим
към врага.

Отидохме на около 200 ярда
и след това отново ни повикаха.

- Нямаше да има предварителни
бомбардиране на дните преди това.

Имаше само един кратък, остър бараж
точно преди битката.

Пожар!

- Трябва да имате артилерия
подготовка за разбиването им.

Пожар!

- Наредих огън на възможен враг
сглобяване и позициониране. “

- Започна бомбардирането ...
- Готов! Пожар!

- "... и земята се разклати ..."
- Пожар!

- ... и можем да видим стотиците
и стотици пистолети мигат.

Готов! Пожар!

Изстреляйте едно!

Изстреляйте две! Изстреляйте три!

Изстреляйте четири!

- Веднага след като започна бомбардирането,
дойде отмъщението на германците.

За четири часа трябваше да седим там
и вземете всичко, което ни е хвърлило.

- И на първо място,
влязоха голям брой танкове.

Можехме да ги чуем
тропот и тропот.

'320 танкове пълзят заедно.'

- Чакахме сигнала да тръгне.

Вече всички искаха да отидат,
но чакахме и чакахме.

- Нямаме сън тази нощ, защото
шумът на нашия артилерийски бараж,

което е непрекъснато през цялото време.

- Бяхме помолени да предадем всяко лично
вещи на офицера ни,

като снимки
и писма, които оценихме.

- Чух меки гласове
тихо разговарят един с друг

и се чудех колко
щяха да доживеят до изгрева на слънцето.

- В книгата на мъжете имаше
разпоредба за вземане на валидна воля,

ако те са в действие за
за първи път, но аз не се притеснявах.

Аз нямах какво да оставя.
(Смее) "

- Той беше до теб
твоят най-добър приятел. Ти го обичаше.

Може би не сте го познавали
деня преди

и после един час ...

Те бяха най-дълги
и най-кратките часове в живота.

„Имахме неограничено време за мислене

и знам, че се озовах
мисля много по-дълбоко

отколкото някога съм мислил.

- Някои хора могат
не може да мисли.

Може би са разбрали
ситуацията е такава

- те не бяха способни да мислят.
- Не мисля, че е имало страх.

Просто правехме работа
и ако дойде, дойде.

- Разбрахме, че рано или късно
щяхме да вземем котлет.

Вие или ще бъдете убит
или ранени.

- Ни най-малко не бях уплашен
да бъдат убити,

но бях ужасен
за да не загубя ръка или крак.

- Чакат един час за нападение
не е много приятно нещо.

Ние някак си разговаряхме,
Опитвате се да запазите духовете нагоре.

Разказахме мръсни истории
и направи груби забележки.

- Имахме 1000 пушки
на една миля отпред зад нас.

Е, вие си представяте
всички тези неща идват върху теб

с немски неща
идват по друг начин.

- Шумът се надигна до крещендо
както никога не бях чувал.

- Няма да чуете нито дума.

- Черупките минаваха над теб
вероятно три фута, четири крака,

и въздухът беше ад
и умът ти беше друг ад.

Разумът беше напълно взривен.

- Бомбардировката е създадена
нещо като истерично чувство.

- Изведнъж един от нашите момчета
започна да плаче, крещи и плаче.

Отговорният офицер,
казвайки на сержанта,

- Намери този човек и го застреляй!
Застреляй го!"'

- Трудно е да се обясни реакцията
на човек, когато е в бомбардировка.

- Той го помисли
този човек крещи и плаче

ще бъде опасност
към останалите мъже.

- Веднага щом стана светлина, ни бяха дадени
ром, колкото можете да пиете.

- И ние имаме заповедта да фиксираме байонети.

- Прикрепете байонети!
- Байонети фиксирани!

- Беше прекрасен ден
изгря след дъждовна нощ.

Прекрасен ден.'

- Тогава, пет минути,
Спомням си онези момчета, които стоят там.

Мъртъв мълчалив, не можеше да направи шум.

- Бях по-уплашен
заседание, чакащо да започне.

Тогава бях много уплашен.
Много уплашени наистина.

- И полицай извика по линията,
- Готови ли са всички?

И аз извиках: - Не мога
моят байонет на пушката ми, сър!

Той каза: - По дяволите, приятелю!
Ами, побързай!

- Изпратих съобщение на бригадата
в централата да кажем, че всички сме готови

но, за съжаление,
Настъпи лека грешка.

Първото нещо, което знаеха, беше
този ужасен тремор в земята.

Ние взривихме мина, която трябваше да бъде
под германските окопи, но не беше.

Тя беше в ничия земя и това даваше
германците пет минути

да заемат кратера.

- Сержант Мур,
той стоеше зад траншеята.

В ръката си имаше револвер,
той каза,

- Ако някой се върне, ще ги застрелям!

Така че, ако не отидохме по един начин,
нямаше да отидем в другата.

- Нямаше нежелание
да преминем отгоре,

не с хора, с които съм бил.

Пожар!

- Пожар!
- Те сложиха завеса с черупки върху теб

и напредвате.

- Това беше теорията на това нещо.
- Пожар!

- Пожар!
- Осъзнах, че това е моментът

на нападението.

- И тогава нула час.
- Някой извика: - Ето ги!

Вляво бяха шотландските шотландци
тичам напред.

- Дадох заповедта,
- Нагоре по стълбите!

(WHISTLE BLOWING)

- И след това живеехме в свят на
шум. Просто шум за часове.

(sums BOOMING)

- Веднага щом прескочите,
страхът те е напуснал.

- Не бягахме.
Нямаше нито вик, нито аплодисменти.

Всички бяха мълчаливо тихи.

- Точно както влязох в ничия земя,

някой беше прострелян в главата
и черепът му беше разбит.

Не беше добро изпращане,
Мога да те уверя.'

- Преградата продължи
в вражеските линии

- на стъпки от 100 ярда наведнъж.
- Пожар!

- Линията на британските войски е фиксирана
байонети, вървящи доста стабилно

зад баража.

Това никога няма да забравя.

- Като начало, имахме
странно стрелба с картечница,

но забележително малко и изглеждаше
почти прекалено хубаво, за да е истина.

- И тогава осъзнахме
Германците запазиха огъня си

докато не видяха колко далеч
атаката се развиваше.

- Неизвестно за нас, имаше
10-20 германски картечници.

- Тогава избухна адът.

- И, Боже, той наистина се отвори
и той ни остави.

- Просто ни помете.
- (MACHINE-GUN FIRE)

Запазете! Дръжте се назад!

Продължавайте да се движите, момче!

(GUNFIRE CONTINUES)

(ARTILLERY BOOMING)

- На нас дойдоха куршумни куршуми
като камъни от градушка.

- Не разбрах това
свишът беше куршум.

- Огледах се
и хората тичаха около вас.

Искам да кажа, те просто избледняха, нали знаете,
от двете страни на теб.

- И си помислих: „Какви са те?
стреляш по мен? "(CHUCKLES)"

- Не бях изминал повече от няколко ярда
преди да ме застрелят в бедрото.

- До мен имаше капитан
с револвера си

и изведнъж той падна.

И после още един човек,
бил е ударен в крака,

но той продължи с големи граници,
скочи на един крак.

- (дрънчене)
- Когато куршумите ударят в резервоара,

металните люспи се развяваха
като бръснач вътре в резервоара.

- Можеше да видиш как мъжете се спускат,
но не си обръщал внимание.

Ако не ви удари,
ти продължи.

- Попаднах на ужасна болка
в лявата ми ръка

сякаш някой ме е набрал
и намерих голяма дупка в него.

- Един мъж бягаше отпред
аз и той беше прострелян през тялото

защото съдържанието на портфейла му
бяха изхвърлени напред от мен.

- Чувствах страхотна болка в дясната ми ръка

и кръвта изтича
края на ръката ми.

- Просто не мислех, че този германец
картечар щеше да стреля по мен

но следващото нещо, което почувствах
шок от доста куршуми

удари дясната страна на тялото ми.

- Заекът ми пресече пътя
с изпъкнали очи, в страх,

но усетих, че не можеше да бъде
наполовина толкова уплашен, колкото и аз.

- Можеш да видиш приятелите си
слизайки наляво и надясно.

Вие сте били лице в лице със стака
осъзнаването, че това е краят му.

- Двамата пред мен паднаха,
ранени в главата и гърдите.

- Тези кървави куршуми ме забиха в крака
и издуха голяма голяма дупка на гърба.

Не боли.

- Е, животът беше
наистина, наистина опасно

и продължихме по този начин, някои
да се ударят и други да носят.

- Нямаше време да обмислиш
върху нещата.

Може да се появят куршуми
, но те не те улучиха.

- (BA GPIPE PLA YS)
- Казват, че миналото ти идва

когато мислиш, че ще умреш,
но не бях прекарал много в 19.

Когато видях тези куршуми,
всичко, което си мислех беше: "Ще живея ли?"

- Разбира се, ако нещата ви поразят
и веднага ще умреш,

изобщо не чувстваш нищо,
нищо за него.

- Първата вълна беше всичко
абсолютно унищожен.

Всички бяха убити или ранени.

- Имаше толкова много мъртви,
Трудно беше да се избегне стъпването им.

- Опитвах се да ги преодолея.
Сержантът зад мен каза:

Недей да го вземеш
всяко уведомление за това. Продължавай!"'

- А ние буквално се разхождахме
мъртвите тела на нашите камбани.

Кръвта е просто неописуема.

- Пътувах около 2000 души,
Английски и немски.

Опит за изчистване на мъртвец
от нашия път беше невъзможно

поради обстрела
и ние преодоляхме паркинга.

- Всяка спукана черупка
в рамките на няколко метра от резервоара

сякаш я вдигаше във въздуха

и се почувствахте огромно
натиск.

- Шумът от битката
когато сте в средата на това

е толкова страхотно, че не чуваш
дори индивидуални изстрели.

- И трябваше да спрем отпред
на немския проводник.

- Беше невъзможно да напреднем
по-нататък

заради бодлива тел
и автоматите,

които бяха на около 50 ярда по-нататък.

- Проводът пред нас
беше доста необрязан,

въпреки интензивните бомбардировки.

- Нищо не можеш да видиш
но тази жица,

сякаш беше акра и акра от него.

- Беше черно от ръжда

и не мисля, че заек
можеше да мине през него.

- Тогава започна собствената ни артилерия
пускаме черупки сред нас.

- Очевидно е, че не са получили обхвата,
или не знаеха къде сме.

- Чух първата черупка
избухна над главата ми.

- Имаше страхотен свистец.
- (удрянето)

- Това беше изчезването на стоманата ми
каска. Никога не го намерих отново.

- Излязох малко от бузата
задницата ми, парче в бедрото ми,

парче в крака ми,
и парче право през крака ми.

- Момчето от лявата ми страна
пълния взрив на черупката

и половината от главата му беше издухана.

- Куршумите ни хванаха
Шрапнел се спускаше отгоре

и ние имахме всичко
германската артилерия ни блъска

и нашата собствена артилерия премина.

- Черупките експлодираха
около вас

и това беше истинска, добра, стара битка
и те се сдобиха с теб.

- Човек изобщо нямаше здрав разум

защото адът беше толкова взривен
че нямаш време да мислиш.

- Тоя дим, онези обезсърчаващ

сякаш спря да върши нещата
това обикновено се прави,

колкото и да е бил добронамерен.

- Не гледаш, виждаш ли.
Не чуваш, слушаш.

Опитвате горната част на устата си. Вашият
носът е пълен с дим и смърт.

Фасел на цивилизацията
изчезна.

- Бях буквално разхвърлян
12 или 14 ярда

и всичко, което можех да чуя, бяха виковете
и писъци от оцелелите,

понякога на две,
понякога в три части.

Краката, ръцете, всичките разпръснати над мястото
и тази суха миризма на експлозия.

- Е, всичките ми романтични идеи за война
напълно изчезна.

- Черупката е ударила този човек,
той събори лявата му ръка,

събори левия му крак,
лявото му око висеше по бузата му

и призовава за Нани.

Кървящото му око висеше,
пулсиращ.

Затова го застрелих.

Трябваше. Трябваше да го застрелям.

Той щеше да умре във всеки случай
и го изгони от неговата мизерия.

И това ме нарани.

- Знаех, че няма надежда
за получаване на всякакви поръчки

защото нямаше кой да даде.

- Всички офицери бяха убити и ранени
и повечето от НТО.

- Скочих в този голям отвор.

- Ти си паднал навсякъде,
дупки на черупки, навсякъде

само за да се прикрие
докато баражът не се вдигне.

- Аз не съм от онези герои, които искат
да поема германската армия сама,

затова отидох на земята и слязох
зад устието на голям отвор.

- За щастие, успях
да се хвърли в дупка.

- Някога ги наричахме дупка
капки, ще падне

в дупка за черупки заради баража
и видях няколко от убитите.

- Жалко е, че не всички се отказаха
в дупки за черупки.

Преди издигането на баража,
те бяха мъртви.

- И куршумите се удряха
на гърба на дупката, където бях.

Беше валяло от куршуми.
Не знам как съм пропуснал.

- Отзад на устната
от тази дупка

мръсотията се пръскаше надолу
врата ми.

- Имаше три момчета
дупката на черупката и един от тях каза:

- Те стрелят
на твоята кървава лопата!

Огледахме се, за да видим куршум
върви право през главата му.

- Значи това е краят на това.
- Сержантът слезе

в дупката на черупката на нас беше той
мъртъв, той го беше намерил през врата.

Както и да е, той имаше чудесна двойка
полеви очила около врата му

и ги хванах,
защото нещата бяха толкова оскъдни,

ако имаше нещо такова,
щеше да я затвориш.

- Джери удари черупката след черупката в нас

докато една черупка проникне
предната част на резервоара.

Какво стана тогава,
Не мога да ти кажа,

но вярвам, че е имало експлозия.

- Бяхме напълно обучени войници,
винаги имахме натоварени пушки,

но ние останахме в допълнителните пет кръга
за десет за бърз огън.

- Германците станаха
собствените си окопи и стреляха по нас.

Според мен те бяха много смели,
наистина смели мъже.

- Един германец се изправи
върху неговия парапет и бомби,

затова го застрелих.

- Офицерът ни даде заповеди,
- Отвори незабавно бърз огън!

Ние всички се отворихме толкова бързо, колкото можехме да отидем,
непрекъснато стрелба.

Беше наистина луда минута,
Аз ще ти кажа.'

- Те се изправиха и аз се опитах
германците се отдръпнаха, защото бях снайперист.

- Опитвах се да избера изстрела
и нещо ме удари

между очите
като чук.

Разтворих се в безсъзнание
без болка,

но с милиони златни звезди
в тъмно синьо небе.

- След като бях изчерпал
много куршуми,

Слязох, казвам,
- Идваш, Бил.

Той дори не стреля,
той бе убит незабавно.

Така стоят нещата.

Чувствахте скръб, беше ваш приятел,

но го взехте небрежно, защото
Предполагам, че сте станали ожесточени.

- Там продължихме с бързи пожари
докато нашите пушки ще работят.

- Твърде горещи са, за да стрелят.
- „Обезобразяваше

дърворезбата на пушките.

Морците започнаха да се разширяват.

- Тогава получихме заповед от капитана:

Трябва да направим барикада на мъртвите -
немските мъртви и нашите мъртви.

- Капитанът ми тогава,
беше нетърпелив да продължи и да продължи,

но се страхувам, че е умрял.

- Имах трима души, които зареждаха пушка
гранати и аз пъхнах цялата линия.

Съдейки по виковете и писъците,
Бях взел много добро.

- Имаше и пистолет с картечница
на ръба на дупката ни.

Изчаках
коланът на оръжието беше стрелял

и незабавно продължи напред.

- Сержантът, той казва: - Следвай ме.

- Успях да пълзя под телта,
много от нас преминаха по този начин,

и се събраха
от германската страна на кабела.

- Всички черупки изкрещяха над главите ни
на германските постове и спря.

- Хайде, момчета, дайте им ада!
А ние просто станахме и се втурнахме напред.

- В байонетния заряд,
мнозинството от нас винаги е имало

кръгъл чучур,
освен списанието.

- Имаше радост с това
пушка, байонет и бомби на Милс,

щяхме да можем
да се забие в копелетата

- това убиваше нашите приятели.
- И отидохме като ад.

- направо в германците.
- (SCREAMING И GUNFIRE)

(GUNFIRE И SHOUTING)

- И стреляхме по всичко, което се движеше.

- Паднах на колене

и сержантът стреля над рамото ми
и удари немците.

Той беше на земята, но все още стреляше,
и той отиде и го уби.

- Имаше само един метод
на байонетна борба:

да набуташ байонет
колкото можете по-трудно.

- Имаше този германец
на пода на изкопа,

Бедният мъж беше мъртъв.

Докато се чудя
дали да го залепиш или да го застреляш,

един германец скочи отляво,
друг отдясно,

така че аз притиснах този немски,
след това застреля германците отляво.

Сложих още един накрайник и
изстреля германците, които бягаха отдясно.

- Дойдоха доста германци
бързам и ние ги застреляхме, един по един.

Вероятно сме убили партидата.

- Някакъв момък каза: „Бедният стар Дик го е взел“

Огледах се и го видях да лъже
с горната част на главата му.

- На десния ни фланг дойде
германец с кутия на гърба си,

разпръсква този течен огън
от маркуча.

- Погледнах към пламъците
преминавайки през окопа.

Никога не сме чували за огнехвъргачки.

- Изгорих 23 души до смърт.
Аз извадих един в гърдите му,

но ние не сме го спрели, той трябва да е имал
на бронята.

- Имам трясък в ръката
и открих, че кървя.

Бих могъл да бомба много добре
лявата ми ръка, както можех с дясната.

- Някой е хвърлил бомба на Милс
и тя избухна зад него.

Той не беше облечен с броня,
той слезе.

- Дойде един германец
изчерпване на този изкоп,

изпищя главата си,
той почти ме събори.

- Трима германци излязоха
с вдигнати ръце

и те бяха млади момчета
за нашата собствена възраст, около 19 или 20.

- Ако Джерис излезе с ръце нагоре,
просто им махнахме,

очевидно не сме стреляли по тях.

- Затворниците бяха неудобство!

Ние ги притискахме обратно,
Знаеш ли, да се отървеш от тях.

- Единствените германци, които бяхме наистина
боевете бяха картечниците.

- Бяха стреляли с колана след колан
и те никога не спряха да стрелят.

Кървавите патрони
бяха натрупани в купчина.

- Взеха всичките си най-добри мъже
върху картечници

и те се бориха за смъртта си.

Той се отвори,
там имаше три Джери

пред автомата
и кървавото пистолет сочеше към мен,

и аз просто хвърлих пистолета на Луис
и отворих огън.

Беше разделен на секунди.

За щастие продължих напред.

- С напредването на войната
това беше неизбежно

ние разработихме
характерното за животните убийство.

- Е, имахме малко млади
Момчета от Линкълншир, 18-годишните.

Машинни артилеристи
вдигаха ръце.

Това не е от значение.
Те бяха убити.

- Боя се, че е имало
малко на клане,

докато стигнем до някакъв ред.

- Всички крещяха,
полагащи, стенещи и стенещи

и накрая настъпи тишина.

- Намерих германски офицер
с белите дробове.

Той беше още жив,
но той не беше в съзнание.

Можеше да видиш как дробовете му се разширяват
и свиване, докато дишаше.

Това беше най-близкото до мен
стрелба с мъж,

но трябваше да продължим.

- Един мъртъв немски наклонен
срещу стена на корпуса.

Той беше красив човек,
напомни ми за баща ми.

Черупката го беше разрязала добре

и тя бе заела целия фронт
от гърдите му до стомаха му,

спретнато настрана.

Каква фантастична изложба на анатомия.

- Истинската стрелба свърши
след около десет минути.

- Бяхме около 100 души
вместо 600, които бяха преминали,

и една група дойде да ни посрещне.

Беше чудесно чувство.

Бил съм в битка!
И аз съм много горд за това.

Дръж се!

(сумтене)

- Разбрахте ли го?
- Да

- И ако искате някой
ранени или убити,

ако не ги изведеш веднага,

слязоха в земята
и изчезна, беше толкова лошо.

Това е.

- Е, трябваше да се уверите
дали човек е жив или не.

Ако беше мъртъв,
тогава той нямаше проблеми, от медицинска гледна точка.

- (FLIES BUZZING)
- Не мога да изясня това.

Дръжте го на нивото!

Дайте ни малко място!

- Предполагам, чувствах болка,
около час по-късно.

Бях взел тези ботуши
и куршумът отиде настрани,

по целия път надолу по крака,
в, навън, навън,

и удари глезена кост
и се обърна с главата надолу.

- Добре, сър?
- О, Боже!

Исус! (Grunts)

- Сержантът ме доведе
дикси от горещ чай,

което беше точно това, от което имах нужда,
тя се спусна красиво.

- А жертвите започнаха да се връщат,
ходещи жертви,

мъже с разбити ръце,
крака,

и те се върнаха към различното облекло
най-добрият начин, по който биха могли.

- Ходещите ранени,
те слизаха на тълпи.

Някои се държаха един друг,
някои вървяха сами,

лека рана в ръката или ръката,
някои от тях се мъчат,

някои изглеждаха доста весели
тъй като бяха освободени от нещо.

- Здравейте, мамо!
- (смях)

- Моят офицер каза:
- Добре ли си, Кейн?

И казах:
- О, да, сър, все още мога да ходя.

Той каза: "Но ти си бил ударен
в задната част на главата,

и ми подаде доста доза ром.

Имам удар по тенджерата.
Мислех, че главата ми излиза.

- Най-лошите бяха тези
които бяха простреляни през гърдите.

Е, трудността на дишането,
ще видиш,

имаше само полеви превръзки,
който всеки човек носи.

- Да, ще го погледнем по-добре.
- Кой чака, момчета?

- Имаш бутилка йод
и щяха да я наклонят в дупката.

О, болката беше страхотна.

Добре свършено.

Какво ще кажете за това за късмет, приятел?

Те стреляха през него

- Изобщо не бях в много добра форма,

и се приближавам някъде
края на връзката ми.

Не мисля
Можех да продължа много по-дълго.

Предполагам, всеки войник,
имаше това напрежение.

Медиците ще ви очакват.

Добре клонирам, момчета. Добре клонирам

Това е.

- Имахме забележителни лекари
които работят ден и нощ

в различни станции на британския фронт
да се грижат за ранените.

- Хубава чаша на Рози Лий.
- Добре ли си, Джак?

- Те сякаш никога не са имали нужда от сън

така, това, което не са получили в цифри,
те се стараеха.

Нуждаем се от черупки.

- И двамата ми офицери, всичките ми сержанти

и три четвърти от моите хора
бяха убити или ранени.

- Слаба рана.
- Техните редици бяха оформени

с момчета от 18 от Англия
които бяха изтласкани от фабрики.

- Лесно. Това е.
- (кашлица)

(крясък)

Кървави птици! Махам се! Продължете!

Продължете тогава.

- Тълпата ми помагаше
батальонът да ги погребе,

само малки деца, те бяха,
17 или 18 години. “

"В сигурна и сигурна надежда
на възкресението към вечния живот

чрез нашия Господ Исус Христос.

- Много от тези деца,
това беше първото им действие

- и никога повече не са знаели.
- Донеси ги там!

- Затова ги бяхме увити в одеяла,

изкопах малко плитък гроб
и ги сложи там.

- Бях облечен на немски,
и той беше много, много треперещ

и страх от това
щяхме да го направим.

- Но те бяха по-уплашени
отколкото бяхме

и бяхме уплашени,
Нямам нищо против да ви кажа.

- Предимно бяха момчета,
както бяхме.

Те изглеждаха доволни, че са заловени,
те бяха извън това.

- Това ли е твое?
- Моя

- Това е неговото.
- Ах, твое е

Сложете го в джоба си.

- Имаше малък германски приятел.

Дадох му цигара
и той се уплаши,

и много съжалявах за него,
наистина, знаеш.

Беше само на 16 години.

И ние имахме пич
и просто си взех джобния часовник.

Знаете, това беше нещо нормално.
Разбирате ли, ние ги ограбвахме.

Точно така, да тръгваме. Вдигни го!

- Да, те бяха недохранени
и те бяха в много лошо състояние.

Хайде, момчета. Вземи го.
Хайде!

- И доста забавно, пет или шест
Дойдоха немски затворници

и те ми помогнаха да ме носят
и имам още шест часа

защото ограбих тези момчета
който ми помогна.

- Всеки път, когато задържахме затворници,

редица германски затворници
незабавно поемайте носилка.

Сега съм сигурен, че Женевската конвенция
никога не са изисквали от тях да направят това.

- Ето, момчета.
- Имам го. Steady.

- Крака.
- Добре си, приятелю. Това е.

- Ела.
- Продължавай

- Взех дузина затворници
върни се при мен,

които бяха невъоръжени
и просто имах стария си пистолет.

- В някои случаи имаше
много германци

без дори Томи с тях.

- О, наистина бяха уплашени,
Да, те бяха много покорени.

Хайде сега!

- Спах до германски мъж
който бе ранен в ръката ...

... и, за мое учудване,
започна да ми говори на английски.

И той каза, че е бил
сервитьор в „Савой“.

- Искам да кажа, не мисля
средният британски войник някога е имал

всички дълбоки чувства
относно отмъщението на германец.

Той му се възхищаваше и го уважаваше.

Продължавай, покажи му.

- Докато войната продължаваше, чувствах много
съчувствие към тях, както направих за себе си.

- Германът, винаги съм си мислел,
беше добър боец.

По-скоро ще го имам на моя страна
от другата страна.

- Някои от германците мислеха
трябва да се борим

с тях
французите и руснаците,

но никой от тях не си помисли
трябва да се борим помежду си.

- Дръжте се напред!
- Виждате, германците бяха

неизвестна орда

с шлемовете им,
и после ги срещнахме.

- Е, германският войник,
като правило той беше много приятен приятел.

Мисля, че наистина беше бръснар
или търговец или нещо такова

и, същото като нас,
той беше в униформа.

- Ти си твърде висок.
- Ще те взема следващия път, Джери!

- Всъщност, ние се разбираме много добре,

и се смесваха с нас.

- Искаш ли шапката си обратно?
- Върни го!

- Какво смяташ?
- Те бяха прилични семейни хора

и мисъл
много от децата им.

- Да пробваме твоя.
- (RIPPLES OF LAAGHTER)

- Изглежда, не понасяха
всяка злоба срещу нас.

Трябваше да направят това, което им беше казано,
като нас.'

Продължете, продължете.

- Не можех да говоря немски, но някои можеха

и германците,
някои от тях говорят английски.

Както и да е, можем да се разберем.

- Общото споразумение
когато разговаряхме с германци

беше колко безполезна беше войната
и защо трябваше да се случи?

- Взимаме нашите снимки.
- Хей! Тук!

- Когато минаваш през тялото
цял ден,

той със сигурност ще има ефект
за всеки, който е, нали?

- Този голям, дебел германец
лежеше на улица, нали знаеш,

- стомахът му беше обгазен.
- (FLIES BUZZING)

- Червата му лежеха
на корема му

и някой остана
тръба в устата му!

Да, всички му казахме, че стават!
(Смях) "

- Джери идват по този начин

- Германските войски бяха много смели
и много упорит.

- Германците са се борили със защитни действия
почти обратно до Рейн

и полк след полк
беше разбит и нарязан.

- Имахме идея
те започнаха да се чупят.

- (SHOUTING В НЕМСКИ)
- Бих казал, че те са били, ако не,

по-скоро отчаян.

Те знаеха, че са загубили войната.

- Ние, като войници от първа линия,
знаеха, че се отказват.

- Честно казано, германците бяха
омръзнаха от всичко.

- И постепенно така
самата война свърши.

- Имам впечатлението, че повечето
германските войници не можеха да се грижат по-малко

кой спечели, докато войната приключи.

- Разбира се, това беше всичко
мисля за това. Имахме достатъчно.

- И след известно време,
може би никой не го е грижа.

- Добре, момчета, ето го

- Ние сме на снимките! (Смее)
- Шуш

- Имаше един човек
войната, наречена Слух,

знае всичко, виждаш ли,
и г-н Слух ни каза това

германците също
преговори за примирие.

- Имаше огромен плакат.

- Всички военни действия ще престанат
на Западния фронт

в 11 часа на 11 ноември 1918 г. "

Така казахме си един на друг,
"Какъв ден е?"

И някой откри
беше 11 ноември!

Усмивка за камерата!

- Тогава трябваше да сияем ботушите си
и почистете нашите копчета.

- Знаехме, че войната свърши тогава ...
- (аплодисменти)

- ... и бяхме доста уверени
ще бъдем там, когато свърши.

- Тази прокламация беше прочетена,
заявявайки, че военните действия ще престанат

от 11 сутринта и всъщност
нямаше никакво възбуждане

когато това беше прочетено.

- В 11 часа, шумът
на стрелбата, просто се откачи,

като далечен гръм.

(GUNFIRE и SHELL FIRE FADES)

(INDISTINCT CHATTER)

- Никога не съм чувал, че е тихо.
Сега беше мълчаливо.

- Толкова си замаяна, че можеш
изправи се и не се стреля.

- Беше зловещо.

- Имаше чувство
облекчение и радост,

Предполагам, но няма празник.

- Служителката затвори часовника си
и каза,

"Чудя се какво
всички ще направим следващия.

- Нямаше никаква демонстрация,

никой не каза нито дума,
всички просто се отдалечиха.

- Единственият начин, по който бихме могли да празнуваме
по отношение на течност

щеше да е чай, това е всичко.

- Това беше едно от
най-плоските моменти от живота ни.

Ние просто не можем да го разберем.

- Имахме подобно чувство
бяхме изгонени от работа.

- На някои от нас беше практически
единственият живот, който познавахме.

Какво щеше да направи следващият?

- Беше като да бъдеш съкратен.

- Това беше много
чувството на всички.

- Бяхме напълно разстроени,
всички нямахме работа.

- Не искам да се връщам.

- Нямаше аплодисменти, пеене,
бяхме изтощени от всички емоции.

Бяхме твърде далеч,
твърде изтощен, за да му се наслади.

- Всички неща свършват
и дори една драма може да продължи твърде дълго.

Не свършваше с хленчене,
но нещо много подобно.

- Бях много щастлива да напусна.

Имах достатъчно, нали знаеш.

След известно време тя започва да се носи на едно,
ти знаеш.'

- Благодаря на проклетото нещо
свърши, "това беше всичко."

- Що се отнася до мен, аз бях навън
и сега следващата стъпка в живота.

- Първото нещо, което направихме, беше да пишем вкъщи,
казвам, че сме добре,

да се уверим, че имаме датата
върху плика.

„На някой като мен,
кой се интересува от природата,

след ужасите
този човек беше направил от бойното поле,

Бях изключително щастлив да открия
дупки на черупки, в които съм се взимал

лилии в долината и лаврак.

И преследвах Cambervvell Beauties
и пеперуди

по бреговете на река Ена.

- Отидохме в Булон.

Между другото, дойдохме у дома с пълен пакет.

Единственото нещо, което оставихме беше
трябваше да изхвърлим тези,

но все още пазихме пушката си.

Преминахме към Фолкстоун,

и имаше дълги маси
с много добри дами.

Дадоха ти ролка с наденица или кок,
и чаша чай и това беше добре дошло.

- Влязохме в Виктория
и там се разделихме.

- Отидохме до казармата
и ние просто хвърлихме пушки,

байонети и всичко и имаше
много костюми на дисплея, шапки, обувки.

Можеш да й кажеш кой иска,
стил и цвят и те те измерваха.

- Бях ужасен от това, което видях
когато се върнах тук

и когато някой се опита да си намери работа.

„Имаше масова безработица.
Помислих си: "Това не е много от живота."

- Трудно беше да се осъзнае
нямате търговска стойност.

- Беше срамно, както бивши военни
лекувани. Не сте искали.

Някои места казваха:
"Никой бивш военнослужещ не трябва да се прилага."

и това беше видът на отношението
ти беше против.

- Един от моите приятели беше убит
и когато се прибрах у дома,

първото нещо, което направих
отиде при майка му,

кой, ако имаше тиган,
щеше да ме удари.

Синът й бе убит
и щях да се върна жив.

Тя беше много горчива.

- Първата нощ, когато се прибрах,

Влязох в старото си легло, първото легло
Бях заложил, след като се присъединиха към армията.

Когато майка донесе чашата ми
сутрин,

тя ме намери заспала на пода.

- Хората никога не са говорили за войната.

Това беше нещо, което имаше
никаква разговорна стойност.

Повечето хора бяха
абсолютно незаинтересован.

- Когато се прибрах у дома, баща ми и аз
майка ми не изглеждаше интересна.

Не са имали никаква концепция
на какво е било.

- И нямаше причина защо някой от тях
милиони трябваше да бъдат облагодетелствани

с "много благодаря"
защото имам малко кал

и от допир с добри маниери.

- И в някои случаи, когато говорех
баща ми би спорил фактите

че не можеше да знае за,
защото не беше там.

- Всеки войник, с когото съм говорил
преживели едно и също нещо.

Бяхме раса с изключение на цивилните,

и можеш да говориш с другарите си,
и те разбраха

но цивилните,
това е просто загуба на време.

- Колкото и да са хубави и симпатични,

опитите на добронамерени хора
да съчувствам

отразява факта, че
те изобщо не разбраха.

- Мисля, че величината
беше просто отвъд тяхното разбиране.

Те не разбраха
хората, които сте познавали

и играе с футбол
бях убит до теб.

Моят приятел, който се записа с мен, лежеше там
като торба с парцали, докато не почерне

преди някой да се притеснява да го погребе.

- Те знаеха, че хората се връщат
покрит с кал и въшки,

но нямаха представа
напрежението на седене в окоп

и чакаше нещо
да падне върху главата си.

- Не можеш да предадеш
ужасното състояние на нещата,

както сте живели като животни
и се държаха като животни.

Изглежда хората не осъзнаваха това
какво ужасно нещо е войната.

- Мисля, че са почувствали, че войната
беше една непрекъсната кавалерия.

Не са имали никаква концепция.
И как биха могли?

- Е, започна
по разумен начин,

това бяха хора, които се биеха
на кон с мечове,

но се разви
в нещо ужасно.

Хората не осъзнават
потенциала на военното оборудване.

Животът на един човек не си струва
всичко в края на войната.

- Не сме никой от героите, знаете.

Този бизнес не ни хареса
да бъде убит изобщо.

- Когато говорихме помежду си,
обичахме да казваме,

- Господи! Те няма да имат
още такива войни! ""

- Как го издържахме? Отговорът
отчасти трябва да бъде страх от страх,

страх да не бъде открит уплашен.

Друга е вярата в човешките същества,
вашият колега,

и няма да го пуснеш.

- Може да има право и от двете страни,
но мисля, че войната е ужасна.

Всичко трябва да се направи, за да се избегне войната.

- Все още не виждам
обосновката за това.

Всичко беше наистина доста ужасно.

Мисля, че историята ще реши, в крайна сметка,
че не си струва.

- Единственото нещо, което наистина ме дразни
беше, когато се върнах на работа

след като бях демобилизиран,
Слязох по магазините,

и човекът зад гишето
беше човек, когото познавах.

Той каза: „Къде беше?
Нощем?

(MAN свирка
МАДЕМОИЗЕЛ ОТ АРМЕНТИРИ)

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

Years Тя не е била целувана от 40 години

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Top Нашият топ удар в Armentières

The Пречупи магията от 40 години

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Не трябваше да я познаваш дълго

За да разберете причината за мъжете да се объркат

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

♪ Тя е най-трудната работа на момиче в града

Her Тя прави живота си с главата надолу

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Тя продаде целувките си
за всеки десет франка

And Мека и сочна, сладка като праскова

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

- Госпожо, имате дъщеря справедлива

Да се измие бельо на войник

Y Хинки лъже, говориш ли

Не ме интересуваше какво ще стане от мен

. Говорите ли

Не ме интересуваше какво ще стане от мен

And Така че отидох и се присъединих към пехотата

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

. Говорите ли

- Отиде в леглото си, сигурно беше забавно

Her Работи задника си като пистолет Максим

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

♪ имаше още повече I I

The Под листа с
мис

Y Хинки лъже, говориш ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

Is Мадмоазел от Армънтър

. Говорите ли

- Тя щеше да намигне и да извика: - Да, да!

♪ Да видим какво можеш да направиш с мен!

Y Хинки лъже, говориш ли

Казват, че са механизирали войната

. Говорите ли

Казват, че са механизирали войната

. Говорите ли

They Казват, че са механизирали войната

What Защо, по дяволите, тръгваме?

Y Хинки изискан, parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

For Тя не е била целувана в продължение на 40 години

Y Хинки изискан, parlez-vous

Get Служителите получават цялата пържола

Z Parlez-vous

Get Служителите получават цялата пържола

Z Parlez-vous

Get Служителите получават цялата пържола

Is И всичко, което получаваме, е болка в корема

Y Хинки изискан, parlez-vous

Forget Може да забравите газа и черупките

Z Parlez-vous

Forget Може да забравите газа и черупките

Z Parlez-vous

Forget Може да забравите стоновете и виковете

You Но никога не забравяйте за госпожиците

Y Хинки изискан, parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

And Много и много женен мъж

To Иска отново да се върне във Франция

Y Хинки изискан, parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Blow Само си издухайте носа и изсушете сълзите си

Be Всички ще се върнем след няколко кратки години

Y Хинки изискан, parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

With Влюбих се в нея

Wet И се намокри за половин нощ

Y Хинки изискан, parlez-vous

Is Мадмоазел от Армънтър

Z Parlez-vous

Forget Може да забравите газа и черупката

Forget Никога не забравяте мадмоазел

Y Хинки изискан, parlez-vous

Forget Може да забравите газа и черупката

Forget Никога няма да забравите мадмоазел

Y Hinky изискан, parlez-vous